![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
После казва следното:
Но с дръжката на котела се злоупотребява,
пречи му се да работи както трябва.
Мазнината от фазана не е изядена,
щом завали, съжалението ще свърши.
Добрата сполука ще се върне отново.
Кришна се изсмя високо
- Какво? Какво смешно има? попита Нанси.
- Оракулът се оплаква, че днес никой не знае да го използва както трябва и че истинската му мъдрост, „мазнината на фазана", не е докосната. Накрая завършва, като казва, че щом отминат тези черни времена, когато спре да вали, хората ще разберат, че казва истината, и доброто време отново ще се върне.
- Това е много необикновено. В него има смисъл. Направо да се чудиш как работи.
Кришна се усмихна тайнствено.
- Е, сега разбираш защо японското правителство се допитва до него в моменти на криза. Човек трябва да внимава, когато осъжда така наречените „суеверия" в Азия. Освен това в бъдеще гледай да не задаваш такива нахални въпроси на Оракула. Знае се, че може да ти изиграе лоша шега.
Той затвори книгата решително, но уважително и я плъзна настрана. Изражението му отново беше станало сериозно.
- Стига толкова. Нека ти покажа този филм. Той ще ти помогне да разбереш Херцог и Тибет.
11
Телевизионният екран запремигва и Кришна се зае с кабела, който свързваше възпроизвеждащото устройство с телевизора. Образът се стабилизира.
Кадрите бяха от улична сцена, разкриваща пълен хаос. Вероятно действието се развиваше някъде из Делхи. Качеството на кадрите беше ниско. От опита си със стари новинарски филми Нанси прецени, че материалът вероятно е заснет преди десетина години. Операторът снимаше сред тълпите. Основно монаси и тук-там обикновени тибетци. Те протестираха по някакви улици. На заден план се виждаше голяма правителствена сграда. Приличаше на викторианските постройки, толкова характерни за правителствените квартали на Делхи. Въоръжени индийски полицаи бяха заели позиция около входната врата, която беше затворена. Вторачените им в тълпата лица бяха напрегнати.
Демонстрантите от своя страна бяха много възбудени. Те размахваха срещу затворената врата стиснати юмруци и плакати. Някои бяха на тибетски, други на хинди, но имаше и на английски. „Освободете Тибет". „Светът трябва да помогне". Изглежда операторът беше включил на звукозапис, защото изведнъж от телевизора плисна вълна от шум. Хората викаха и скандираха, отнякъде се чуваше вой на сирени, гласове крещяха команди на хинди.
После Нанси чу друг глас, задъхан и близък, много висок в сравнение с останалите шумове. Неяснотата около мястото я обърка за миг, но реши, че гласът трябва да е на Херцог. Акцентът му беше ясно доловим: американски, но се долавяха отсенки на испански и немски, затова почти винаги звучеше като европейски аристократ, който говори английски.
- ... Сега ще отида при вратата... и ще заснема тълпата оттам... полицаите бият хората, обявили гладна стачка...
Нанси гледаше, докато камерата се клатушкаше насам-натам. Явно протестиращите блъскаха Херцог и течението на тълпата го беше понесло. Очевидно беше стигнал вратата, защото спря и обърна камерата. Образът се успокои и тя можеше по-добре да изучава лицата на някои от демонстрантите. Те бяха толкова тъжни, изпълнени с голяма мъка, болка и отчаяние. Беше ѝ трудно да гледа. Почувства как очите ѝ се пълнят със сълзи. Кришна се наклони и с десния показалец настоятелно посочи екрана:
- Наблюдавай този човек.
Нанси приближи глава. Пръстът на Кришна се беше спрял върху лицето на един мъж. Чертите на лицето му бяха определено тибетски, бузите му бяха характерно розови, а лицето кръгло. Носеше джинси и тениска. Вероятно е на около четирийсет и пет, помисли си тя. Лицето му беше застинало в маска от мъка. Наблюдаваше го как се разхожда безцелно сред тълпата. Той стисна с две ръце главата си от отчаяние, а после започна да се удря по гърдите. Очите му бяха плувнали в сълзи. Подобно на безмълвен дух, човекът се рееше из кадрите, после изведнъж изчезна. Нанси се обърна тревожно към Кришна, готвеше се да го попита къде е изчезнал, но индиецът я спря с вдигане на ръката, без да откъсва впития си в телевизионния екран поглед. Секунда по-късно мъжът се появи отново. Беше напълно подгизнал. Как бе успял да се намокри толкова? Може би полицията използваше водни струи, за да контролира тълпата?