Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Здрасти, миличка. – Така наричаше всички. – Забавлява ли се тази вечер?
- Не.
- Е, жалко. Слушай, ще се видим скоро...
Жената направи огромна грешка, като го сграбчи за ръката, докато минаваше покрай нея, и ноктите ѝ се забиха в копринената риза и стиснаха кожата му. Трез извърна рязко глава – очите му горяха. Поне успя да се овладее, преди да оголи зъбите си.
- Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? – попита тя и се наведе към него.
- Трез! – извика някой.
Внезапно гласът на шефката на охраната се заби в мозъка му. И слава богу. Сенките бяха миролюбив вид по природа – разбира се, само ако преди това не са били агресивни.
Докато Хекс приближаваше бързо, сякаш усещаше, че може да се стигне до убийство, той се освободи от захвата на жената и усети петте огнени, болезнени следи от ноктите ѝ. Като потисна изблика на ярост, той се загледа в лицето на жената.
- Сега си върви у дома.
- Дължиш ми обяснение...
Той поклати глава.
- Не съм ти гадже, миличка.
- Много си прав. Той поне знае как да се отнася с една жена!
- Тогава се прибирай при него, - отговори мрачно Трез.
- Какво правиш – чукаш различно момиче всяка вечер?
- Да. И понякога по две в неделя. – Мамка му, трябваше да си премълчи. Чудеше се кога преспа с нея? Преди две вечери? Три? Вече беше късно. – Прибирай се вкъщи при мъжа си.
- Отвращаваш ме! Ти си шибан духач, мръсно копеле...
Когато Хекс застана между двамата и започна да говори с нисък глас на истеричката, Трез се почувства повече от щастлив за неочакваната подкрепа… защото точно в същия момент момичето с Нисана направи завой на паркинга и подкара право срещу тях. Свали прозореца си и се усмихна, осъзнала, че е поредната жена.
- Ще се видим скоро, любовнико.
И тогава се започна със сълзите: момичето с розовата шуба, което си имаше приятел и проблеми с обвързването, избухна в такъв плач, достоен за погребение на близък роднина.
Естествено, точно в този момент се появи Ай Ем. Усетил присъствието на брат си, Трез затвори очи.
„Чудесно. Просто прекрасно, мамка му.”
Глава 7
Около десет пресечки по-далеч от най-ужасната нощ на Трез, Кор бършеше острието на косата си с парче мек като коприна кожен плат.
От другата страна на алеята, Троу говореше по телефона си с нисък глас. Беше така откакто третият от тримата лесъри, които бяха открили в покрайнините на града, бе изпратен обратно при Омега.
Кор не се интересуваше от каквото и да било отлагане, с причина или без. Останалите от шайката му копелета бяха някъде в центъра, издирващи единия или двама от двама врагове и той би предпочел да се ангажира само дотук.
Но биологичните нужди си бяха необходими. По дяволите.
Троу прекрати разговора си и погледна насам, красивото му лице придоби сериозни черти.
- Тя е на разположение.
- Колко мило от нейна страна. – Кор прибра косата в ножницата си и остави полиращата кърпа. – Аз обаче съм по-малко заинтересуван от примирението й, отколкото от това, на което е способна.
- Способна е.
- И откъде да сме сигурни?
Троу се прокашля.
- Ходих при нея снощи и се възползвах от случая.
Кор се усмихна студено. Значи това обясняваше отсъствието на войника му и причината за заминаването беше облекчаваща. Страхуваше се, че другият мъж имаше...
- И как беше?
- Тя беше способна.
– Изпробва ли цялото й обаяние?
Джентълменът, който някога е бил високопоставен член на глимерата и би го направил поради тази причина, ала в момента от полза, прочисти гърло.
– Аз...ъъъ... да.
- И как изглеждаха. – Когато не последва отговор, Кор пристъпи през потъмнелия от петното сняг, като се приближи до подчинения си.
- Как беше тя, Троу? Влажна и желаеща?
Изчервяването на мъжа стана още по-видимо върху перфектното му красиво лице.
- Беше задоволителна.
- Колко пъти я оправи?
- Няколко.