Военна морга
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елика Рафи
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Военна морга». Краткое содержание книги:
Патриша Корнуел е сред водещите световноизвестни автори на бестселъри — нейните романи са преведени на трийсет и шест езика в над петдесет страни.
Ветроуказателят стоеше закован на север, като хоризонтален пътен конус, а това беше и добре, и зле. Вятърът все така щеше да духа отзад, а пред нас беше фронтът на бурята — тежък дъжд, примесен със суграшица и сняг. Марино се зае да разтовари багажа ми, а Луси обиколи хеликоптера, провери антените, тръбата на Пито, носещия винт, перките на ротора, аварийните поплавъци и азотните бутилки, които ги изпълват при нужда, после опашката и опашния редуктор, хидравличната помпа и резервоара.
— Ако някой го е следил, ако тайно го е записвал и е осъзнал, че е мъртъв, то този някой трябва да е свързан със станалото — обърнах се към нея аз. Говорех повече на себе си. — Логично е тогава въпросното лице дистанционно да изтрие видеофайловете, записани от камерата върху хард диска и върху SD картата, нали? Логично е това лице да иска да бъде сигурно, че ние няма да намерим записите, които евентуално да ни дадат някакви улики.
— Зависи. — Тя се хвана за дръжката върху фюзелажа и стъпи с ботуша си върху вграденото стъпало, за да се качи.
— На негово място ти нямаше ли да постъпиш така? — попитах.
— На негово място? — Тя отвори защитните панели с леко алуминиево покритие. — Ако не мислех, че на тях е записано нещо съществено или уличаващо, не бих ги изтрила. — С малко, но силно тактическо фенерче Луси огледа двигателя и окачването.
— Защо?
— Трябва да отида до едното място — рече Марино, без да се обръща към никого конкретно, и се приближи към мен, преди тя да успее да отговори. — Ако някой има нужда, сега му е времето. — Сякаш беше главният стюард и ни напомняше, че на хеликоптера няма тоалетна. Опитваше се отново да ме спечели.
— Благодаря, няма нужда — отвърнах аз и той се отдалечи през тъмната рампа към терминала.
— Това щях да направя, ако бях на негово място и мъжът беше мъртъв — продължи Луси, без да спира да движи фенерчето по маркучите и тръбите, за да се увери, че нищо не е разхлабено или повредено. — Незабавно бих влязла в системата, бих свалила видеофайловете, а като видя, че на тях няма нищо обезпокоително, щях да ги оставя.
Качи се по-нагоре, за да провери носещия винт, вала и свързания с него автомат-наклонител, а аз я изчаках да слезе на асфалта и попитах:
— Защо би ги оставила?
— Помисли сама. — Тръгнах след нея покрай хеликоптера. Трябваше да се качи и да огледа другата страна. Въпросът ми почти я развесели, сякаш питах за очевидното. — Ако са изтрити след смъртта му, то това означава, че го е направил някой друг, нали? — каза тя и насочи силен лъч светлина под обтекателя.
После отново скочи на рампата.
— Разбира се, няма да го направи след смъртта му. — Забавих отговора си, понеже можеше да се нарани, докато се катереше така по хеликоптера, особено когато беше близо до носещия винт. Не исках да я разсейвам. — Би ги оставил, ако го е шпионирал и е знаел, че е мъртъв, или ако е отговорен за смъртта му.
— Ако го следях, щях да го последвам, за да го убия, но щях да оставя последните записи. Нямаше да взема и слушалките от местопрестъплението. — Луси отново плъзна ярката светлина по фюзелажа. — Ако са го видели с тях в парка или по пътя му до парка, хората ще се запитат защо липсват после. Слушалките са доста големи и се забелязват. — Заобиколихме откъм носа на хеликоптера. — Ако взема слушалките, ще трябва да взема и сателитното му радио; да ровя в джоба на якето му, за да го извадя, ще ми е нужно време и ще рискувам да си навлека беля, след като той вече е на земята и някой може да ме види. А свалените някъде другаде файлове, ако допуснем, че проследяването е продължило известно време? Какво е обяснението за тях, ако липсва записващо устройство, което да открием, а намерим записи на домашния му компютър или на друг сървър? Знаеш какво може да означават те. — Тя отвори люка за достъп над тръбата на Пито и насочи фенерчето натам. — Зад всяко престъпление стоят две престъпления — самият акт и деянието, с което се опитваш да го прикриеш. Затова прояви съобразителност да оставиш слушалките и видеофайловете там, където са, и нека ченгетата или някой като мен и теб да си мислят, че той записва за себе си. Марино е убеден в това, но аз се съмнявам.
Отново свърза акумулатора. Разкачваше го всеки път, когато оставяше хеликоптера за неопределено време, да не би, ако някой успее да проникне в пилотската кабина и някак си се справи с лостовете за управление и превключвателите, в крайна сметка да запали двигателя. Това нямаше да се случи, ако акумулаторът не беше свързан, разбира се. Независимо колко бързаше, Луси винаги провеждаше щателен предварителен преглед, особено, в случай че машината е била без надзор, дори на територията на военна база. Не пропуснах да забележа обаче, че сега оглеждаше всичко необичайно прецизно, сякаш подозираше нещо или беше обезпокоена.