Пътят на дракона

Дворът за двубои бе оградено пространство спечена пръст, достатъчно дълго за турнири и достатъчно тясно за срещи като днешната — с къси мечове и кожени доспехи. От едната страна се издигаха стените и кулите на Кралски шпил, от другата се спускаше дълбокият триста метра Прорез, който делеше града на две и беше дал името си на Разсечения трон.

Отстъпиха един от друг и отново подхванаха играта на дебнене. Обикаляха се в кръг, бавно и напрегнато. Дясната ръка на Досън беше толкова уморена, че сякаш гореше в огън, но върхът на меча му не трепваше. Той се гордееше, че след трийсет години на бойното поле е точно толкова силен, колкото и при първия си дуел. По-младият мъж не държеше меча си толкова стабилно, формата му също търпеше критика. Но Досън знаеше, че тези уж издайнически признаци може да са подвеждащи.

Кожените подметки на ботушите им шушнеха тихо по сухата земя. Фелдин нападна. Досън парира, премина в контраатака и принуди противника си да отстъпи. Усмивката на Фелдин поувехна, но Досън не повярва и на това. Щеше да се радва чак когато копелето се сдобиеше с калиамския белег. Фелдин Маас замахна ниско и силно, от китката. Досън парира, подлъга го, че ще нападне отдясно, и нападна отляво. Беше в чудесна форма, но противникът му не беше глупав и отскочи в правилната посока. И двамата бяха твърде опитни, за да се хващат на стари номера.

Нужно бе нещо неочаквано.

В истинска битка атаката на Досън щеше да е самоубийствена: оставяше го открит и с нарушено равновесие. Беше лишена от всякакво изящество и точно затова постигна желания успех. Фелдин отскочи назад, но твърде късно. Усещането за слабото съпротивление на срязана човешка кожа се плъзна по меча и Досън го усети в дръжката и извика:

— Кръв!

Между два удара на сърцето видя как изражението на Фелдин се променя от изненада в гняв, от гняв в хладна пресметливост и оттам в студена фалшива ирония. За миг Фелдин изглеждаше готов да премине в контраатака. Контраатака, на която Досън не би могъл да се противопостави. Младият Фелдин се бе изкушил, разбра Досън. Въпреки честта, свидетелите и закона Фелдин Маас се беше изкушил да го убие. А това правеше вкуса на победата още по-сладък. Фелдин отстъпи назад, посегна към ребрата си и вдигна окървавени пръсти. Лекарите се втурнаха да погледнат раната. Досън прибра меча си в ножницата.

— Добре го изигра, старче — каза Фелдин, докато му събличаха ризата. — Използваш чувството ми за чест като свой щит? Мисля да го приема за комплимент. Заложи живота си на моето благородство.

— По-скоро на страха ти да не нарушиш правилата.

В очите на младия мъж се появи опасен блясък.

— Спрете. Дуелът свърши — каза главният лекар. — Нека не започваме друг.