Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Погледнете тук, вие тримата. Не знам какво си мислите, че правите, но това е частно парти, така че ще се обадя на...
- Я да млъкваш, малка пишка - озъби му се Кристоф. - Нека ти дам един съвет, отсега нататък е по-добре да стоиш с гащи. - Почти небрежно махна с ръка по посока на мъжа, на когото му притъмня и тихо падна на земята в безсъзнание.
Алексий хвърли поглед към Кристоф и не се изненада, когато видя очите на воина да светят в тъмнозелено, със силата на мощта, която преминаваше през него.
- Мамка му, а защо, докато сме тук, не се погрижим за всичко? - измърмори Кристоф. Пое си дълбоко въздух и вдигна ръце във въздуха, като през това време прошепна древно заклинание, след което направи жест сякаш почиства мястото. Като вълна, която се разбива в брега, хората в стаята паднаха много грациозно на пода.
Алексий присви очи.
- В безсъзнание са, нали? Нали не си убил всички хора в тази стая?
Кристоф се разсмя
- Хей, тази идея никак не е лоша. Какво? Тридесет идиота по-малко, които да защитаваме от тях самите.
Алексий едва не изръмжа в негова посока.
- Глупак, ако си.
- Спокойно! Просто ги приспах за известно време. Но ще се събудят с ужасен махмурлук. Това е най-малкото, което можах да направя.
Бренан прибра звездите в един от тайните джобове на якето си и се загледа в кървящите рани на ръцете си.
- Какво се е случило? Защо кървя? Наистина ли съм убил единствения вампир, който можеше да ни помогне да намерим Джъстис?
Алексий издиша шумно и отвърна.
- Да. Уби го. Изпадна в някакъв срив и се побърка - повтаряше, че хората трябва да умрат. Ако не греша, голямо количество емоция ти се стовари на главата.
Бренан вдигна вежда, но освен това нямаше и най-малка следа от изненада, която да помрачи спокойствието, върнало се на изражението му.
- Невъзможно. Не съм усещал никакви емоции от хиляди години.
Треперещ, но решителен женски глас, идващ от най-далечния ъгъл на стаята, ги прекъсна.
- Тогава си много добър с преструвките.
Воините обърнаха лица към заплахата едновременно и насочиха оръжията си към фигурата, която ги наблюдаваше зад големия червен кожен диван. Човешка жена, облечена в нищо друго освен разкъсан плат, се изправи и вгледа в тях предизвикателно. Косата й бе заплетена около рамената й, едното й око бе подуто и в синини, сякаш бе удряна силно в лицето. Независимо от състоянието, в което се намираше, тя притежаваше покоряваща красота, която привлече Алексий и го караше да желае да й помогне по някакъв начин.
Вдигна брадичка и огледа всеки един от тях поотделно.
- Освен ако не съм чула добре или съм луда, мисля, че споменахте, че сте от Атлантида и мразите тези чудовища точно толкова, колкото ги мразя и аз. Какво ще кажете да направим сделка? Вие ще ми помогнете да напиша статията на живота си, а аз ще ви помогна да намерите приятеля си.
Кристоф отново се засмя и свали меча си.
- Да бе! Ти си гола, пребита, намираш се в тази стая и очакваш да ти повярваме, че си репортер. И ти като останалите си побъркана и извратена.
- Може и да е така - бавно каза Алексий. - Но защо тя е единственият човек, който е в съзнание?
Бренан издаде странен ръмжащ звук и тръгна напред, но Алексий протегна ръка, за да го спре. Бренан спря на място, но не отмести поглед от жената.
Тя поклати глава. Дългите й пръсти стискаха здраво тънкия плат, който държеше пред гърдите си.
- Не, вие не разбирате. Аз съм...
- Всичко е наред - успокои я Кристоф похотливо. - Споменах ли, че си падам по побъркани и извратени неща. Определено трябва да се опознаем по-добре някой път.
Ръмженето, излизащо от устните на Бренан, се превърна в рев и тогава той се освободи от хватката на Алексий, после изблъска Кристоф в другия край на стаята.
- Вие на разбирате - повтори жената, а в гласа й се долавяше съвсем малко раздразнение, но и същата решителност, докато погледът й се местеше между воините. - Аз работя за Бостън Хералд. Знам къде е приятелят ви. Чух ги да си говорят, че той се намира на място, което те наричаха Пустошта.
Алексий изруга.
- Ако Джъстис наистина е там, не можем да се надяваме да го намерим. Единственият начин е.
- Черна магия. Имам познати. Вижте, нека да намеря дрехите си и да се опитаме да поговорим. Името ми е Тиарнан Бътлър и съм. - внезапно спря на средата на изречението, зави й се свят и започна да пада. Или магията на Кристоф току-що я бе връхлетяла със закъснение и не показваше колко е ранена, или преживеният шок най-накрая й се отразяваше.