Правдата на Торен
- Автор: Леки Энн
- Серия: Империя Радч #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "БАРД"
- ISBN: 9789546555489
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Правдата на Торен». Краткое содержание книги:
- Кое ви кара да се чудите? - попита лейтенанта Скааиат, все така усмихната, макар и с високо вдигната вежда. Очевидно се забавляваше.
- Някакъв проблем ли е имало? - попита лейтенанта Оун, все още скована, все още ядосана на Йен Шиннан.
- Ами... - Йен Шиннан взе една салфетка, мека и снежнобяла, и избърса устата си. - Говори се, че миналия месец в Кулд Вее всички кандидати за цивилна служба са били етнически орсиани.
Лейтенанта Оун примигна объркано. Лейтенанта Скааиат се усмихна.
- Тоест - каза тя, като гледаше Йен Шиннан, но се обръщаше и към лейтенанта Оун, - според вас резултатите от тестовете са нагласени?
Йен Шиннан сгъна салфетката и я остави на масата до чинията си.
- Стига, лейтенанта. Нека бъдем откровени. Преди да пристигнете вие, малцина орсиани заемаха постове в администрацията и това не беше случайно. Е, има и изключения, върховната жреца например е човек, който заслужава уважение. Но тя е изключение от правилото. И когато аз виждам двайсет орсиани, определени за постове в цивилната администрация, и нито един танминд, не се сещам за друго обяснение, освен че има някакъв дефект в теста... или... Сещам се например, че когато вие пристигнахте, орсианите се предадоха първи. Не мога да ви виня, че цените това и че... действате съобразно. Но истината е, че допускате грешка.
Лейтенанта Оун мълчеше. Лейтенанта Скааиат попита:
- Ако приемем, че сте права, защо смятате, че това е грешка?
- Заради онова, което казах по-рано. Те просто не са способни да заемат отговорни постове. Малцина сред тях може и да са, по изключение, но... - Размаха красноречиво ръка. Носеше ръкавици. - И понеже тестът очевидно е нагласен, хората ще спрат да му вярват.
Усмивката на лейтенанта Скааиат растеше на ширина право пропорционално с мълчаливото възмущение на лейтенанта Оун.
- Племенницата ви е притеснена?
- Ами... да! - призна братовчедата.
- Разбираемо е - каза лейтенанта Скааиат. - Тестът е преломен момент в живота на всяка граждана. Но племенницата ви няма нужда да се тревожи.
Йен Шиннан се изсмя саркастично.
- Да не се тревожи? Долният град ни мрази, винаги ни е мразил, а сега не можем да узаконим дори най- елементарния договор, без да пътуваме до Кулд Вее или да минем през Долния град, за да стигнем до къщата ви, лейтенанта. - За да бъде законен, всеки договор трябваше да се сключи в храм на Амаат. Или по изключение (прието наскоро и предизвикало сериозни дискусии) на стъпалата му, ако някоя от страните изповядва религия, която не й позволява да влиза в храм на друг бог. - По време на поклонничеството това става изключително трудно. Или губим цял ден, докато стигнем до Кулд Вее, или излагаме на опасност живота си.
Йен Шиннан ходеше в Кулд Вее най-редовно, често на гости при познати или на пазар. Всички танминди от Горния град го правеха, не само сега, но и преди анексирането.
- Имало е трудности, за които не ми е било докладвано? - попита лейтенанта Оун, скована и гневна. И безупречно учтива.
- Ами... - каза Йен Таа. - В интерес на истината, лейтенанта, канех се да повдигна въпроса. Тук сме от няколко дни и племенницата ми вече се сблъска с неприятности в Долния град. Казах й да не ходи, но знаете какви са младежите, когато им забраниш нещо.
- Какви неприятности? - попита лейтенанта Оун.
- Е, разбирате - каза Йен Шиннан. - Обиди, заплахи. Празни заплахи, без съмнение, и безобидни в сравнение с това, което ще последва след една-две седмици, но детето го понесе зле.
Въпросното дете беше прекарало последните два следобеда във въздишки край храмовото езеро. Веднъж я бях заговорила и тя обърна глава, без да отвърне. След това я оставих на мира. Никоя не я беше закачала. „До- колкото знам, не е имало никакви проблеми“ - излъчих към лейтенанта Оун.
- Ще я държа под око - каза лейтенанта Оун и раздвижи леко пръсти в знак, че е разбрала съобщението ми.
- Благодаря ви, лейтенанта - каза Йен Шиннан. - Знам, че мога да разчитам на вас.
- Според теб е смешно. - Лейтенанта Оун направи опит да отпусне стиснатите си зъби. В лицевите й мускули се събираше напрежение - знак, че ако някоя не направи нещо, много скоро ще я заболи глава.
Лейтенанта Скааиат, която вървеше до нея, се засмя.
- Чиста комедия. Ще прощаваш, скъпа, но колкото повече се ядосваш, толкова по-прецизна става речта ти и толкова по-неправилно разбира Йен Шиннан посланията ти.
- Едва ли. Със сигурност е разпитала за мен.
- Още си ядосана. И по-лошо - добави лейтенанта Скааиат и хвана под ръка лейтенанта Оун, - ядосана си на мен. Колкото до Шиннан, тя определено разпитваше за теб. Много дипломатично, уж просто проявява интерес, напълно в рамките на нормалното.