Рубиненочервено
- Автор: Гир Керстин
- Серия: Скъпоценни камъни #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570379
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубиненочервено». Краткое содержание книги:
И тогава отново почувствах познатото присвиване в корема. Никога това чувство не е било така добре дошло, както сега. Крокодилът се размаза пред очите ми, после всичко около мен се завъртя и отново утихна. И стана тъмно като в рог.
Поех си дълбоко дъх. Няма причина за паника. Сигурно се бях върнала обратно. И сигурно този път клечах между вехториите под стълбите в моето време. Където определено също имаше огромни паяци.
Нещо докосна лицето ми съвсем нежно. Имах причина за паника! Замахах бясно с ръце във въздуха и измъкнах краката си изпод един скрин. Чу се тропот, заскърцаха дъски, една стара настолна лампа се обърна на пода. Тоест, предположих, че е лампа, защото не можех да я видя. Но успях да се освободя. Изпълзях от скривалището си и с облекчение се отправих пипнешком към вратата. Извън килера също беше тъмно, но можех да забележа очертанията на парапета, високите прозорци и мъждукащия полилей.
И един силует, който се приближаваше към мен. Лъч светлина от фенерче ме заслепи.
Отворих уста, за да извикам, но не успях да издам и звук.
— Нещо конкретно ли търсихте в килера, госпожице Гуендолин? — попита силуетът. Беше господин Бърнард. — С удоволствие ще ви помогна в търсенето.
— Ааа, ами… аз… — едва си поемах въздух, толкова силен бе страхът, заседнал в гърдите ми. — А вие какво правите тук долу?
— Чух шум — отговори господин Бърнард с достойнство. — Изглеждате ми малко… прашна.
— Да.
Прашна, раздърпана и разревана. Скришом избърсах сълзите от бузите си.
Господин Бърнард ме оглеждаше през очилата си на светлината на фенерчето, Предизвикателно отвърнах на погледа му. Все пак не е забранено нощем да се промъкваш в килер, нали така? И причините за това изобщо не влизаха в работата на господнин Бърнард.
Дали той спеше с очилата си?
— До звъненето па будилника остават още два часа — каза той накрая. Предлагам да ги прекарате в кревата си. Аз също ще си почина още малко, Лека нощ.
— Лека нощ, господин Бърнард — отвърнах.
Въпреки старателното претърсване, крадлата, която бе видяна в ранни зори в дома на лорд Хорацио Монтроуз (вътрешен кръг), намиращ се на Бърдън Плейс, не можа да бъде хваната. Най-вероятно се е измъкнала npeз един oт прозорците, водещи към градината. Икономката, госпожа Мейсън, изготви списък на предметите, които са изчезнали. Сребърни прибори и ценни бижута, принадлежащи на лейди Mонтроуз, измежду които и едно колие, което херцогът на Уелингтън е подарил на майката на лорд Moнтроуз.
По това време лейди Moнтроуз е пребивавала в провинцията.