Вещицата(Mъдрата жена)

— Болестта му е тук — каза тя, както беше виждала да прави Морах.

Джуджето изсъска, когато кристалът спря да се люлее кръгообразно и вместо това започна да се движи напред-назад.

— Какво значи това? — попита.

— Означава, че болестта не е в главата му — отвърна Алис тихо.

— Не видях пръстите ти да движат кристала?

— Стига си дрънкал — гневно се сопна старият лорд на джуджето. — Остави момичето да си свърши работата.

Алис отметна скъпите завивки, покриващи стария човек. Веднага видя как той потръпна от въздушния полъх, въпреки че в стаята беше топло. Тя предпазливо положи опакото на ръката си върху съсухрената му буза. Той гореше.

Започна предпазливо да движи ръка по плоския му корем. Прошепна: „Болестта му е тук“, и изведнъж почувства промяна в движението на камъка. Той започна да описва ясни кръгове, отново и отново, и Алис кимна на лорда с подновена увереност.

— Стомахът ви е възпален — каза тя. — Ядете ли, или постите?

— Ям — каза старият човек. — Насилват ме да се храня, а после ме налагат с вендузи, и всичко хубаво от храната отива на вятъра.

Алис кимна.

— Ще ядете каквото пожелаете — каза тя. — Дребни неща, които ви изкушават. Но трябва да пиете изворна вода. Колкото можете. По четвърт литър на всеки половин час днес и утре. И водата трябва да е изворна, не от кладенеца във вътрешния двор. Нито от кладенеца в града. Пращайте някой да ви носи изворна вода от пустите земи.

Старият човек кимна.

— Когато ви е студено, поръчайте да ви донесат още завивки — каза Алис. — А когато ви е горещо, ги свалете от себе си. Трябва да се нагласите, както ви е удобно, и треската ще мине.

Тя се извърна от леглото към шала си, разстлан пред огъня. Поколеба се за миг при вида на фунийките с изгорен копър, а после сви рамене. Не мислеше, че ще помогнат с нещо, но нямаше и да навредят.

— Вземайте по едно от тези прахчета всяка вечер, преди да заспите — каза тя. — Повръщате ли много?

Той кимна.

— Когато усетите, че ще повърнете, трябва да наредите да отворят прозореца. — Дребосъкът до горната табла на леглото ахна приглушено. — И прочетете написаното на глас.

— Нощният въздух е опасен — заяви твърдо джуджето. — А какво е написано там? Заклинане ли?

— От чистия въздух ще престане да му прилошава — каза Алис спокойно, сякаш беше сигурна в действията си. — И не е заклинание, а молитва.

Мъжът в леглото се изкиска немощно.

— Ти си истински философ, момиче! — възкликна той. — Не заклинание, а молитва! В днешни дни може да увиснеш на въжето както за едното, така и за другото.

— Това е молитвата „Отче наш“ — каза Алис бързо: шегата беше твърде опасна в тази тъмна стая, където дебнеха за магьосничество и въпреки това искаха чудо, за да излекуват един старец.

— А за треската ви ще ви счукам малко прах, който да вземате с питието си — каза тя. Посегна към малките сушени плодове на беладоната, които Морах беше сложила във вързопа. Взе само един и го счука в хаванчето.