Адвокатът с кучето
- Автор: Розенфелт Дейвид
- Серия: Andy Carpenter #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-311-9
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокатът с кучето». Краткое содержание книги:
— Ваша Чест, мога ли да поискам охраната да остане на мястото си, докато не одобрите заявлението ми?
— Тъй да бъде. Мнението ми за всичко това ще бъде публикувано на уебсайта на съда.
Победа още в първия рунд.
От офиса отидох направо в окръжния затвор да съобщя добрата новина на Били. По принцип е много лесно адвокат да се срещне с клиента си и не са нужни предварителни уговорки. Това важи с пълна сила през фазата, когато обвиненият още не е изправен пред съда и няма издадена присъда. Именно тогава срещите между адвоката и клиента му са най-решаващи и има малко препятствия за преодоляване.
Затова бях изненадан и раздразнен, че ме карат да чакам цял час, преди да дойде някой и да ме ескортира вътре. Накрая вместо униформен надзирател пристигна цивилен служител.
Това бе необичайно, но отчасти намери обяснението си, когато мъжът ме уведоми, че началникът на затвора иска да ме види.
— Защо? — попитах аз.
— Ще трябва да попитате него.
Въведоха ме направо в кабинета на началника. Името му е Даниел Мадоу и съм се срещал с него няколко пъти, най-вече когато съм бил недоволен от гостоприемството на неговите подчинени към клиентите ми. Най-малко от десет години е на този пост, макар че едва ли е на повече от четирийсет. Изглежда малко противоречив човек; държи се като ветеран, видял две и двеста, но говори внимателно, по изискан, почти деликатен начин.
Щом влязох, Мадоу стана зад бюрото си и се ръкува с мен.
— Боя се, че имам неприятна новина — каза той.
— О?
— Рано сутринта господин Цимерман е бил нападнат в тоалетната. Сериозно е наранен.
— Колко сериозно?
— Три счупени ребра, счупена ключица, слабо мозъчно сътресение, прободна рана в ръката, вероятно и вътрешни наранявания. Доколкото разбрах, няма опасност за живота му.
— Кой го е направил? — попитах аз.
— Смятаме, че нападателите са били трима. Идентифицирахме единия от тях. Беше доста лесно, тъй като е мъртъв.
— В резултат от същото сбиване ли?
— Да. От счупване на врата. Нека просто да кажем, че господин Цимерман е оказал доста сериозна съпротива.
— Как са се добрали до него? Не беше ли държан отделно от съображения за сигурност?
Мадоу кимна. Ситуацията явно го караше да се чувства неудобно.
— Точно така. Изглежда, е имало някакво сътрудничество между нападателите и един или повече от надзирателите, макар че засега не сме успели да открием виновниците.
— Това е ужасно — казах аз. — И непростимо.
Той кимна.
— Да, но се боя, че отразява условията в съвременните затвори. Разбира се, не проявяваме никаква търпимост към подобни неща, но за съжаление това невинаги е спирачка.
— Мога ли да го видя?
— Уверен съм, че може да се уреди, но в момента не е тук — отвърна той. — Преместиха го в болница „Сейнт Джоузеф“ и доколкото знам, е настанен в реанимацията.
— А какво ще стане, когато се върне тук?
— Повярвайте ми, случаят ще бъде анализиран много внимателно и ще бъде осигурена адекватна охрана.
— Нали ще ме разберете, ако ви кажа, че не съм напълно уверен в това?
— Разбира се — кимна той.
Веднага щом излязох, се обадих в болницата и научих, че ако всичко върви добре, Били ще бъде изкаран от реанимацията привечер и ще мога да го видя. Исках да говоря с главната сестра на етажа, която според личния ми опит е човекът, който в общи линии управлява мястото и знае всичко. Попитах я дали Били има охрана и тя ме увери, че го пази един полицай.
Отне известно време, но ето че Били най-сетне бе получил статута на Майло.
Връщам се в офиса и с изненада открих, че Хайк още е там.
— Хей, спечелихме — казах му аз. — Изслушването не би могло да мине по-добре.
— Засега. Ако обжалват, кой знае?
— Опитваш се да ми вдигнеш настроението ли?
— Не, просто минах да оставя сметката.
Подаде ми сметката за времето, което е отделил за написването на справката. Бе по-ниска от очакваното; явно не беше записвал часовете.