Деветдесет и трета година
- Автор: Гюго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Деветдесет и трета година». Краткое содержание книги:
Капитанът бе забил поглед в тефтерчето си и смяташе шепнешком.
— Сто двадесет и осем, петдесет и две, четиридесет, сто и шестдесет.
В този момент Лавийовил се изкачи на палубата.
— Шевалие — извика му капитанът, — ние се намираме пред триста и осемдесет оръдия.
— Добре — каза Лавийовил.
— Вие идвате от проверка, Лавийовил; всъщност колко оръдия, годни за стрелба, имаме ние?
— Девет.
— Добре — каза Боабертло.
Той взе далекогледа си от ръцете на лоцмана и погледна към хоризонта.
Осемте кораба, мълчаливи и мрачни, изглеждаха неподвижни, но ставаха все по-големи.
Те незабележимо се приближаваха.
Лавийовил отдаде чест.
— Капитане — каза Лавийовил, — ето моя доклад. Аз нямах доверие в тази корвета „Клеймор“. Винаги е неприятно да те накарат да отплаваш неочаквано с един кораб, който не ви познава и не ви обича. Английски кораб, изменник на французите. Дяволската каронада доказа това. Направих проверка. Хубави котви. Не са от обикновено желязо, изковани са с механични чукове от стомана. Халките на котвите са солидни. Въжетата са чудесни, лесно се размотават, обичайна дължина — сто и двадесет разтега. Достатъчно количество боеприпаси. Шест артилеристи убити. Всяко оръдие може да даде сто седемдесет и един изстрела.
— А ние имаме само девет оръдия — прошепна капитанът.
Боабертло насочи далекогледа си към хоризонта. Ескадрата продължаваше бавно да се приближава.
Каронадите имат предимството, че могат да се обслужват само от трима души; но техен недостатък е, че стрелбата им не е толкова далечна и толкова точна като на обикновените оръдия. Така че трябваше да се изчака ескадрата да се доближи до обсега на каронадата.
Капитанът даде заповедите си с тих глас. Настъпи тишина в кораба. Не звъниха бойна тревога, но всички се подготвяха. Корветата не беше годна за бой нито срещу хората, нито срещу вълните. Направиха всичко възможно с тази останка от боен кораб. Близо до мостчето между предната и задната палуба струпаха запасните въжета и кабели, за да укрепват при нужда мачтите. Подредиха пункта за ранени. По тогавашния морски обичай на палубата правеха с дебело платнище защитен заслон, който предпазваше от куршуми, но не и от гюллета. Донесоха и уреда за проверка на калибъра, макар че беше малко късно да се проверяват калибрите, но нали не бяха предвидили толкова премеждия. Всеки матрос получи по една паласка и постави на колана си чифт пистолети и кама. Сгънаха койките; насочиха артилерията; заредиха пушките; подредиха по местата им брадвите и канджите; поставиха в ред складовете за зарядните торбички и складовете за гюллета; отвориха барутния склад. Всеки зае мястото си. Всичко се извърши мълчаливо като в стая на умиращ. Бързо и мрачно.
После закотвиха корветата. Тя имаше шест котви като фрегатите. Хвърлиха и шестте; голямата котва отпред, стоп-котвата отзад, едната от малките котви на страната откъм открито море, другата към подводните скали, в дясната страна втората голяма котва, а вляво — запасната котва.
Деветте оцелели каронади бяха разположени като батарея — всички в една страна, към неприятеля.
Ескадрата също така мълчаливо беше извършила подготовката си. Осемте съда образуваха сега полукръг, в средата на чиято хорда попадаше рифът Минкие. Корветата „Клеймор“, затворена в този полукръг и освен това прикована от собствените си котви, опираше гръб на подводната скала, тоест на корабокрушението.
Това приличаше на хайка около глиган, която не лае, но показва зъби.
Изглежда, и едната, и другата страна се изчакваха.
Артилеристите на „Клеймор“ бяха при оръдията си.
Боабертло каза на Лавийовил:
— Държа аз да започна огъня.
— Прищявка на кокетка — каза Лавийовил.
IX
Някой се спасява
Пътникът не бе напуснал палубата, а равнодушно наблюдаваше всичко.
Боабертло се приближи до него.
— Господине — каза му той, — приготовленията привършиха. Сега сме приковани към нашия гроб, от който няма да се спасим. Пленници сме или на ескадрата, или на рифа. Да се предадем на неприятеля, или да загинем в подводните скали — друг изход нямаме. Остава ни само една възможност — да умрем. По-добре е да се бием, отколкото да претърпим корабокрушение. Аз искам да бъда застрелян вместо да се удавя; ако трябва да умра, предпочитам огъня пред водата. Да умрем — това е наша работа, но не ваша. Вие сте човекът, избран от принцовете, вие имате великата мисия да ръководите войната във Вандея. Без вас може би монархията ще загине; значи, вие трябва да живеете. В името на нашата чест ние трябва да останем тук, а ваш дълг е да се разделите с нас. Вие, господин генерал, трябва да напуснете кораба. Ще ви дам човек и лодка. Възможно е да се стигне брегът по околен път. Още не се е съвсем развиделило, вълните са високи, морето е тъмно, ще успеете да се измъкнете. Има случаи, при които бягството е равносилно на победа.