Мрачна красота

На горния етаж в тихото усамотение на очарователната спалня със сини стени и жълти завеси, много изненадан и въодушевен, Маркъс се беше надвесил над креватчето на двете си новородени дъщери. Съпругата му спеше в спалнята отсреща напълно изтощена, но безгранично щастлива. Точно когато Маркъс се обърна, за да тръгне към нейните покои, усети как някой го подръпва леко по панталона.

— Я да видим кой е тук? — изрече той, като се наведе да вземе на ръце по-голямата си дъщеря. Елизабет му се усмихна, разкривайки чисто новото си предно зъбче. Той целуна закръглените й бузки и зарови лице в русата й косичка. Тя посочи към креватчето, изразявайки желанието си да се запознае с новите си сестри, и Маркъс я заведе към мястото, където двете спяха спокойно.

Елизабет погледна надолу към Сара и Абигейл със сините си очи, изпълнени с интерес, след което се обърна отново към баща си и изду бузи. Премествайки я на бедрото си Маркъс, започна да я люлее напред-назад.

— Искаш ли да ти разкажа една приказка, мила моя? — попита той. Елизабет изгъргори и изгука, което Маркъс реши да приеме като „да“. — Така — започна тихо той, за да не събуди спящите бебета или майка им. — Всичко започнало, когато един красив принц срещнал една красива принцеса. Влюбили се и не след дълго се оженили, но красивият принц бил глупав и оставил красивата принцеса, за да тръгне да търси злато…

Слънцето вече залязваше, когато Маркъс стигна до края на приказката си. Елизабет беше заспала дълбоко, с глава, положена на рамото му, и малки пръстчета, притиснати около врата му. Той я целуна по веждичката и отиде до креватчето да погледне близначките още веднъж. Абигейл — или пък беше Сара? Не бе много сигурен — го погледна с очи с цвят на сапфири.