Червенокоса красавица
- Автор: Итън Джилиан
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Червенокоса красавица». Краткое содержание книги:
— Съжалявам — отвърна тя извинително, — но двамата с Хенри решихме да се върнем в Хийтридж в края на седмицата.
Изпускайки една дълбока и драматична въздишка, Жозефин се просна назад върху облегалката на диванчето и разпери ръце.
— Всички ме изоставяте — оплака се.
— Аз ще съм тук за Сезона — каза Грейс, изглеждайки само леко намусена, че я бяха забравили. — Макар да предполагам, че през по-голямата част от времето си ще бъда със Стивън. Много обича да ходим на разходки през парка с каретата и миналата седмица отидохме на пикник — с майка, разбира се — в най-сладкото малко градче, недалеч от града. А седмицата преди това…
— Моля те — намеси се сухо Жозефин, — спести ми детайлите от перфектното си ухажване. Казвала съм ти хиляди пъти, Грейс — Лорд Мелбърн не е подходящ за теб. Той е упорит, арогантен, твърдоглав и твърде… твърде… е, ако искаш да знаеш, твърде е стар за теб!
— О, майчице! — промърмори Маргарет.
Сините очи на Грейс се разшириха.
— Какво каза? — издиша тя.
— Казах, че годеникът ти е упорит, арогантен, твър…
— Е, поне ме обича! — проплака Грейс. В секундата, в която думите излязоха от устата й, бузите й пребледняха и тя съжали: — Жоси, съжалявам. Не исках да кажа…
— Че съпругът ми не ме обича? — довърши Жозефин. Усмихвайки се мрачно, тя се изправи на крака и започна да завързва шапката си. — Не се притеснявай, скъпа. И аз не го обичам. Маргарет, опасявам се, че трябва да си тръгвам. Изведнъж не се почувствах добре.
Поглеждайки между Грейс, която изглеждаше така, сякаш щеше да се разреве всеки момент, и Жозефин, която имаше убийствено изражение, Маргарет стигна до извода, че визитата май беше към края си.
— Не се притеснявай — отвърна с пресилена бодрост. — Както казах вече, ще бъда в Лондон до края на седмицата. Това значи, че имаме още пет дена за наваксване.
Жозефин кимна, усмихна се почти незабележимо и излезе, без да поглежда назад. Притеснена, Грейс погледна към Маргарет.
— Мислиш ли, че ме мрази? — попита нещастно.
— Разбира се, че не — успокои я Маргарет. — Просто е разстроена. Знаеш каква е. Утре даже ще е забравила, че това се е случило.
— Наистина ли? — подсмръкна Грейс.
— Наистина — отвърна Маргарет — Сега не ми се иска да те пришпорвам или нещо подобно, но очаквам Хенри да се прибере всеки момент и… — Тя провлече, несигурна как да завърши това определено изречение.
— И искаш да останете насаме — каза Грейс. — Разбирам. И на мен ми се иска да остана насаме със Стивън, но майка винаги е наоколо.
— Е, да, предполагам скоро няма да е.
— Скоро — съгласи се Грейс след кратка пауза. — Обичам го, нищо, че не е перфектен.
Една усмивка разтегли устните на Маргарет, когато се изправи, за да изпрати приятелката си.
— Нито един от тях не е, скъпа.
— Но ти нали си щастлива с Хенри сега?
— Ужасно щастлива — потвърди тя.
Двете жени се прегърнаха, целунаха се по бузите и се разделиха, след като си обещаха да се видят утре на обяд.
По-късно същия ден…
Маргарет се обърна по корем. Прокарвайки пръсти по гърдите на Хенри, тя започна да върти кръгчета около едното му зърно, наблюдавайки с възхищение как розовата кожа се втвърдява. Знаеше, благодарение на неестествено хлътналия му корем, че беше затаил дъх и с тихо подхилване тя легна по гръб и се загледа в тавана. Разпуснатата й коса се разстилаше на къдрици по голите й рамене и тя усети нежно подръпване, когато Хенри уви едно кичурче около ръката си. Беше се прибрал преди два часа и оттогава не бяха ставали от леглото.
— Хенри? — изрече колебливо.
— Хмм?
— Защо се ожени за мен? — Маргарет можеше да усети как всеки мускул по тялото й се стяга, докато чакаше отговора му. Запита се от колко време беше копняла да зададе този въпрос? В продължение на месеци беше стоял на върха на езика й — последната стена помежду им.
Хенри не се поколеба, преди да отвърне.
— Заради парите ти, разбира се. — Търкулвайки се на една страна, той се загледа в нея, плъзна поглед по чаршафа, който едва прикриваше гърдите й, след което го вдигна отново към лицето й. — А ти защо се омъжи за мен?
— Защото майка ми искаше да се омъжа за херцог — призна откровено.
Една бегла усмивка се появи на устните му.
— И винаги ли правиш това, което ти каже майка ти? — прошепна дрезгаво, като се приведе напред да целуне голото й рамо.