Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
И по-добре гневете, отколкото да засрамяте. И когато ви проклинат, не ми е по воля тогава да благославяте. По-добре проклинайте и вие с тях!
И сторят ли ви някоя голяма неправда, тозчас прибавете пет малки към нея! Отвратително е да се гледа онзи, когото единствено само неправдата притиска.
Знаете ли вече вий това? Споделена неправда е половин право. И неправдата трябва да вземе върху си онзи, който може да я понесе.
По-човешки е едно малко отмъщение, отколкото никакво отмъщение. И ако наказанието не е право и чест за престъпника, тогава не ща ви и наказанията.
По-достолепно е да се обвиниш сам, отколкото да отстоиш своето право, особено когато имаш право. Само че трябва да си достатъчно богат за това.
Не обичам вашата студена справедливост; и от погледа на вашите съдии всякога гледа палачът и неговото студено желязо.
Кажете де се намира справедливостта, която е обич с ясновидни очи?
Открийте ми обичта, която претърпява не само всяко наказание, а тъй също и всяка вина!
Открийте ми справедливостта, която всякого оправдава, освен оногова, който съди!
Искате ли още и това да чуете? Онзи, който от душа желае да е справедлив, за него и лъжата е човеколюбие.
А как бих могъл аз да бъда от душа справедлив! Как бих могъл да въздам всякому неговото. Доста ми е и това: аз давам всякому моето.
Най-сетне, братя мои, пазете се да сторите неправда на пустинниците!
Нима би могъл пустинникът да забрави! Нима би могъл той да въздаде!
Като дълбок кладенец е пустинникът. Лесно е да хвърлиш камък в него; но падне ли на дъното, кажете кой ще го извади оттам?
Пазете се да оскърбите пустинника. Но сторите ли това, тогаз и убийте го!
Тъй рече Заратустра.
За детето и брака
Имам един въпрос за теб само, брате мой: като изпитание хвърлям аз тоя въпрос в твоята душа, за да видя колко е дълбока тя.
Ти си млад и теб се иска дете и брак. Но аз те питам: човек ли си, който смее да иска дете?
Победоносец ли си, самоукротител, властител на чувствата, господар на своите добродетели? Тъй те питам аз.
Или през твоето желание говори животното и нуждата? Или усамотение? Или недоволство от себе си?
Аз искам твоята победа и свобода да копнеят за дете. Живи паметници трябва да съзидаш ти на своята победа и освобождение.
Свръх себе си трябва ти да зидаш. Но изпърво трябва сам да си иззидан, с прав ъгъл телом и духом.
Не трябва само да се разплодяваш, а и възвисяваш! Затова нека ти помогне градината на брака!
Една висша плът трябва ти да създадеш, едно първо движение, едно от само себе въртящо се колело — един творец трябва ти да сътвориш.
Брак: тъй наричам аз волята на двама да сътворят едно, което е повече от тия, които са го сътворили. Брак наричам аз благоговение един към други като към желаещ една такава воля.
Това да е смисълът и истината на твоя брак. А онова, което многото, и премногото наричат брак, тия излишни — ах, как да нарека аз това?
Ах, тая нищета в душата на двоица! Ах, тая мръсота в душата на двоица! Ах, тая нищожна наслада на двоица!
Брак наричат те всичко това; и казват, че браковете им са сключени в небето.
Не им ща аз небето на тия излишници! Не мога аз да ги търпя, тия в небесна мрежа омотани животни!
Далеч от мен и бога, който куца и мъкне се да благославя, което не е съчетал.
Не се смейте на подобни бракове! Кое дете не би имало причина да плаче за своите родители?
Достоен ми се стори тоя мъж и зрял за смисъла на земята: но като видях жена му, земята ми се стори жилище на безразсъдници.
Да, аз бих желал земята да тръпне в конвулсии, когато светец се съешва с патка.
Този тръгна като херой да дири истина и най-сетне си плячкоса една малка натруфена лъжа. Свой брак нарича той това.
Онзи беше недостъпен в общенията си и придирчив да избира. Но от един път развали за всеки път своето общество: свой брак нарича той това.
Онзи диреше слугиня с добродетели на ангел. Но изведнъж стана сам той слугиня на една жена, и ще не ще трябва сега на туй отгоре и ангел да стане.
Грижни виждах аз сега всички купувачи, и всички имат хитри очи. Но и най-хитрият мъж купува жена си в торба.
Много кратки безумства — това наричате вие любов. И вашият брак туря край на многото кратки безумства, като една дълга глупост.
Вашата любов към жената и любовта на жената към мъжа; ах, да можеше да бъде тя състрадание към страдащи и притулени богове!