Птиците свиват гнезда
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Величка Павлова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Птиците свиват гнезда». Краткое содержание книги:
По пътя към каретата губернаторът коментираше, колко е доволен от постигнатия напредък в строежа на сградата.
— От време на време — обърна се той към Дейвид — отпускаме пари на някои надзиратели за особени заслуги. В тази връзка ще кажа на коменданта да предупреди счетоводителя си да ви плаща седмична надница от седем шилинга. А когато му дойде времето, ако строежът на сградата продължава да върви все така добре, ще преразгледам присъдата ви. Разбира се, хората, осъдени за убийство, нямат право да напускат колонията, но в рамките на това ограничение, имам възможност да възнаградя отличилите се.
Дейвид благодари на губернатора и Франсис засия от радост, че той остана доволен от строежа. Двамата мъже влязоха в колата и потеглиха, а Дейвид се върна към работата си.
Беше доволен за парите, които щеше да получава, значителна сума, с която можеше да си купи мушама, свещи за стаята и други неща, които искаше да притежава. Той обаче, беше напълно безразличен към перспективата да бъде освободен предсрочно или помилван, защото нито желаеше, нито се нуждаеше от по-голяма свобода. Единственият му затвор бе неговото минало, а единственото бягство от него, бе работата му.
Същия следобед дъждът и суграшицата намаляха, а с падането на температурите вятърът утихна. Надвечер облаците започнаха да се разкъсват. Утрото на следващия ден донесе ясно небе и светъл, но студен слънчев ден. Земята започна да съхне и се установи един период на по-меко време, което правеше по-лесна работата.
Късно една утрин, един от пазачите каза на Дейвид да събере всичките си работници в двора на казармата следобеда, защото щяло да има събрание. Предполагайки, че става въпрос за бичуване на каторжник, Дейвид каза нещо във връзка с това, но пазачът поклати отрицателно глава.
— Не, ще правят някакво съобщение — отговори той. — Тази сутрин комендантът получи известие от Сидней по куриера, но не е казал на никого за какво става въпрос. Само ни нареди да съберем всички работници за съобщение. Местните хора и фермерите също са поканени да го чуят. Гледай всички от твоите да бъдат там.
Дейвид му отговори, че ще направи каквото е необходимо, и пазачът си тръгна. В наказателната колония необичайните случки обикновено бяха неприятни и докато работеше, Дейвид си мислеше какво ли може да бъде съобщението. Най-вероятната възможност, за която се сети, бе, че губернатор Маккуайър е сменен, което щеше да е изключително лоша новина за каторжниците. Дори и сега за някои от осъдените, животът в Австралия беше тежко изпитание, а при управлението на някои губернатори, съществуването им бе наистина страшно.
Следобеда Дейвид заведе работниците в двора на казармата. Семейства от околните ферми вече се бяха събрали около конете, с които бяха пристигнали, а местните жители прииждаха от домовете и работилниците си.
Слабото зимно слънце хвърляше хилави сенки върху двора, непрекъснато идваха нови каторжници, а и броят на селските и фермерските семейства се увеличаваше. Цяла рота пазачи влезе в двора, след тях пристигнаха жените от Женската фабрика, придружени от викове и подмятания между тях и каторжниците. Пазачите се разхождаха наоколо, крещяха и се опитваха да въдворят ред.
След малко се появи капитан Барнит и в двора настъпи тишина. Той се покачи на нещо като естрада и разгърна лист хартия.
— Моля за вашето внимание — извика той. — Наредено ми е отстрана на губернатора да събера всички, които се намират в моята подведомствена област, и да прочета на глас издадената от негово превъзходителство прокламация във връзка с тежката и печална вест за кончината на негово кралско височество Крал Джордж Трети.
Комендантът зачете прокламацията, първите изречения от която, бяха обичайните думи на прискърбие и почтителни съболезнования към кралското семейство. След като разбра, че новината не отговаря на опасенията му, Дейвид се отпусна, а и реакцията на останалите осъдени беше в пълна дисхармония с тона на прокламацията.
— Крайно време беше този глупав дърт козел да хвърли топа — мърмореше някакъв мъж зад Дейвид. — Хората забравиха физиономията му, пък и от години не си гледа работата. През цялото това време той живееше в огромно разточителства и разкош, такива, каквито човек едва ли може да си представи, а спокойно можеше да се намира в приют за бедни, като се знае колко му беше акълът. Нямаше дори мозък, колкото един врабец.
— И предишният не е бил цвете — добави друг. — Казват, умрял от прекалено напъване, та получил сърдечна криза. Управлявал цяло кралство, но не му стигнал мозъка да вземе нещо стимулиращо.