Точно в полунощ
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #22
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Точно в полунощ». Краткое содержание книги:
Докато търси мистериозната жена, Ричър попада на частен детектив, нает от близначката на С. Р. С. Тя не е чувала сестра си от две години. Двамата мъже тръгват по следата, която води на запад, към Уайоминг. Колкото повече напредват, толкова по-опасен става теренът. Оказва се, че пръстенът е малка брънка от тъмна верига. Но единственото, което бившият военен полицай иска, е да открие жената. Ако тя е добре, той ще си тръгне. Ако ли не... е, тогава Ричър няма да се спре пред нищо.
— Зависи — каза Ричър. — Домът е първото място, където се връщат някои хора. И последното за други. Какво още можете да ми кажете?
— Завършила е, преди аз да заема този пост — отвърна началникът, — но досието ѝ е впечатляващо. Била е много близо до върха, но е останала в подножието му. Никога не е била сред първите пет, но винаги сред първите десет. Избрала е пехотата, което през две и пета година се е смятало за добро решение за жена. Знаела е, че никога няма да попадне на бойната линия, но е предполагала, че хаосът ще я изтика достатъчно близо до фронта. Не се съмнявам, че точно това се е случило. Поделенията за непосредствена поддръжка са били доста натоварени. Непрекъснато са доставяли боеприпаси и продоволствия, което е довело до множество крайпътни инциденти. Плюс изтегляне в тила на повредени бойни машини, което би могло да я изложи на вражески огън. Трябвало е да носи оръжие дори когато не е била на служба. Не се съмнявам, че е попадала в престрелки. Тези поделения дават доста жертви. Получила е „Бронзова звезда“ и „Пурпурно сърце“, което означава, че е била ранявана.
— Чин?
— Майор — отвърна началникът на „Уест Пойнт“. — Като вас. По време на последната си мисия е изпълнила много отговорна задача. Ръководила е войниците умело. Академията би трябвало да се гордее с нея… поне на хартия.
— Благодаря ви, господин генерал — каза Ричър.
— Действайте, но внимателно.
— Не се притеснявайте.
— Въпреки това се притеснявам.
— Защо?
— Прочетох и вашето досие — обясни генералът. — Ако го погледна под съответния ъгъл, ще видя какво се крие зад думите. Били сте ефективен, но твърде безразсъден.
— Наистина ли?
— Знаете го много добре. Но винаги ви се е разминавало.
— Така ли?
— Всеки път. Винаги сте се измъквали с лавров венец.
— В такъв случай направете логичния извод, господин генерал. Не съм бил безразсъден. Разчитал съм на изпитани методи, на които отново ще разчитам. Това е точно обратното на безразсъден.
— Позвънете ми отново — каза генералът. — Искам да знам какво се е случило със Сандерсън.
Втори ден поред Глория Накамура отиваше рано на работа. Паркира колата си и се качи по стълбите. Секретарката я уведоми, че лейтенантът иска да я види. Веднага щом се появи. Бързо, но не спешно. Гласът му звучал сравнително спокойно по телефона. Не бил особено ядосан.
Накамура остави чантата си на бюрото и тръгна към кабинета на лейтенанта. Той заемаше ъгловото помещение в далечния край на коридора. Човекът бе спечелил битката с рака, но бе излязъл от нея кожа и кости. Въпреки това изглеждаше озарен от някаква необикновена вътрешна енергия. Бе останал на служба, макар да бе навършил години за пенсия, и бе решил да извлече максимума от това. Да извърши велики дела. Дълбоко в себе си Накамура смяташе, че срещата със смъртта е подействала отрезвяващо на лейтенанта. Човекът се страхуваше да не бъде забравен.
Завари го зад бюрото му. Четеше имейли.
— Изпратила си ми информация за Артър Скорпио — каза той.
— Да, шефе — отвърна Накамура. — Гласово съобщение от Уисконсин. Но ситуацията претърпя развитие.
— Голямата стъпка е тук?
— Да, шефе, така смятам. Но преди него се е появил някакъв частен детектив от Чикаго.
— Той пък какво иска?
— Не казва. Но го проверих. Специалист по издирване на безследно изчезнали е. Много скъп детектив.
— И кой е изчезнал?
— Около два милиона души в цялата страна.
— Имаме ли основания да подозираме, че някой от тях е прал дрехите си при Скорпио?
— Никакви.
— Разкажи ми за Голямата стъпка.
— Ветеран от армията на име Джак Ричър. Попаднал на пръстен от „Уест Пойнт“ в някаква заложна къща и решил да проследи как е попаднал там.
— Това да не му е хоби?
— Не, по-скоро е въпрос на военна чест. Или морално задължение. Нещо на границата на сантименталното според мен.
— Каква е връзката със Скорпио?
— Вероятно пръстенът е бил откраднат и продаден от Скорпио на рокер в Уисконсин на име Джими Плъха, който на свой ред го е препродал на собственика на заложната къща, където Голямата стъпка, тоест Ричър, го е видял. Според Ричър собственикът на заложната къща му е съобщил името на Джими, който пък му е съобщил името на Артър Скорпио. Сега той иска от Скорпио следващото име. И така нататък, до края на веригата. Ричър държи да върне пръстена на законната му притежателка.
— Скорпио няма да му каже нищо.
— Предполагам, че ще му каже. Не мисля, че Ричър ми разкри цялата истина около случилото се в Уисконсин. Едва ли рокер, който пласира крадени вещи, ще разкрие доброволно каквото и да било за своя бизнес. Особено името на доставчика. Трябва да прослушате записа. Джими Плъха звучи уплашен.