Избраница
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-03-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Избраница». Краткое содержание книги:
Междувременно първата задача на Денил е да се заеме отново с отдавна изоставеното от Върховния повелител Акарин изследване на древното познание за магията. То го повежда на невероятно, и изпълнено с непредвидени опасности, пътешествие към бъдещето - в което го очакват невероятни чудеса и страховити ужаси.
Макар бащата на Генил да беше лонмарец, майка му бе киралийка и той, изглежда, нямаше проблеми в общуването с Бина и Исле. Не обръщаше внимание на Сония, но няколко пъти тя го беше улавяла да я наблюдава с присвити очи.
Шерн рядко разговаряше с когото и да било от учениците и прекарваше повечето време зареял поглед в далечината. Сония продължаваше да усеща странното му магическо присъствие, но то вече не пулсираше толкова непредсказуемо.
Бина винаги мълчеше и Сония подозираше, че момичето се чувства неловко и е твърде срамежливо, за да се включва в разговорите им. Когато Сония се опита да я заговори, Бина се отдръпна и й каза:
- Не ми е позволено да говоря с теб.
Сония не се изненада, като се сети за коментарите, които майката на момичето беше направила преди церемонията по приемането.
Кано, Аленд и Балон се държаха като малки деца, кискаха се на най-елементарни неща и се хвалеха с предметите, които притежаваха и с успехите си сред момичетата. Сония често беше чувала подобни хвалби от момчетата в бандата на Херин и знаеше, че разказите за любовните им похождения си бяха чиста измислица. Но й беше забавно, че връстниците им от копторите отдавна бяха преминали от думи към дела и губеха интерес към тази тема.
Цялата социална дейност на класа беше подчинена на Регин. Сония забеляза, че той контролира останалите чрез комплимент, шеги и авторитетно изречени коментари; всички те кимаха в съгласие всеки път, когато той изкажеше мнението си. Дори Аленд, който първоначално беше проявил приятелско отношение към Сония, се смееше на шегите му. А след като тя беше направила несполучлив опит да заговори Бина, минута по-късно Регин се беше озовал до момичето, сипейки чар и дружелюбни усмивки.
- Сония!
Тя се обърна и видя, че към нея бърза Аленд.
-Да?
- Днес е твой ред - рече запъхтяно той.
- Мой ред? - намръщи се тя. - За какво?
- Да дежуриш в кухнята. - Той я погледна. - Не ти ли казаха?
- Не...
Той се намръщи.
- Естествено. Списъкът е в Регин. Един път седмично всички даваме дежурство в кухнята. Сега е твой ред.
- Аха.
- Побързай - предупреди я той. - Не е добре да закъсняваш.
- Благодаря - каза Сония. Той сви рамене и се отдалечи.
Дежурство в кухнята. Сония въздъхна. Денят беше ужасно горещ и й се искаше да се изкъпе с хладка вода преди вечеря. Но домакинските задачи, които се даваха на новаците, не бяха кой знае колко трудни, така че сигурно щеше да й остане време и за това.
Тя се спусна бързо по спираловидната стълба до долния етаж й последва миризмата на готвено до столовата. Залата постепенно се запълваше с ученици. Тя тръгна след една от прислужничките към кухнята и се озова в голяма стая, покрай чиито стени бяха подредени дълги маси. От тенджерите с кипяща вода се надигаше пушек, на гриловете цвъртеше месо и отвсякъде се носеше звън от ударите на метал в метал. Наоколо сновяха прислужници и си подвикваха едни на други.
Сония се спря до вратата, объркана от хаоса и ароматите. Една млада фена, която разбъркваше супата, вдигна глава. Тя зърна Сония, обърна се и извика нещо на друга, по-възрастна жена, която беше облечена в широка бяла риза. Когато възрастната жена видя Сония, тя заряза тенджерата си, приближи се до нея и се поклони.
- Мога ли да ви помогна, милейди?
- Кухненско дежурство - сви рамене Сония. - Казаха ми, че трябва да Ви помогна.
Жената я зяпна.
- Кухненско дежурство?
- Да.- Сония се усмихна. - Ей ме на. Откъде да започна?
- Новите ученици никога не идват тук - каза й жената. - Няма никакво кухненско дежурство.
- Но … - Думите й заседнаха на гърлото. Сония се закашля, осъзнавайки, че е била изиграна. Сякаш някой ще очаква от синовете и дъщерите на Домовете да работят в кухнята! Жената я погледна предпазливо.
- Съжалявам, че ви обезпокоих - въздъхна Сония. - Очевидно са се пошегували с мен.
Над шума в трапезарията се извиси експлозивен кикот. Жената погледна над рамото на Сония и повдигна вежди. Сония се обърна и усети как я присвива под лъжичката. През вратата надничаха познатите лица, изкривили устни в подигравателни усмивки. Когато Сония ги погледна, учениците избухнаха в неудържим смях.
Шумът в кухнята утихна и тя осъзна, че неколцина прислужнички се бяха обърнали, за да видят какво става. Лицето й пламна, Тя стисна зъби и тръгна към вратата.
- О, не. Никъде няма да ходиш - обяви Регин. - Оставаш тук, при прислужниците, където ти е мястото. Но като се замисля, тона не е правилно. Дори слугите са по-добри от жителите на копторите