Кукла на верига
- Автор: Маклин Алистер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Герасим Величков
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Кукла на верига». Краткое содержание книги:
Де Грааф ме погледна бегло, поднесе листчетата под силната лампа на бюрото и после ги остави.
— Нищо не ми говорят.
— А можете ли да разберете дали означават нещо?
— Разполагам с много способен персонал. Къде ги намерихте впрочем?
— Един човек ми ги даде.
— Искате да кажете, че ги взехте от един човек.
— Има ли някаква разлика?
— Би могло да има огромна разлика. — Де Грааф наклони тялото си напред, лицето и гласът му станаха неимоверно сериозни. — Слушайте, майор Шерман, известни са ни вашите похвати да изваждате хората от равновесие и да ги държите в такова състояние. Известна ни е вашата склонност да престъпяте законите…
— Полковник де Грааф!
— Уместно възражение — може би по начало никога не сте им се подчинявали. Позната ни е тази мудна тактика — безспорно ефективна, както и самоубийствена — на безкрайни провокации, на безконечно изчакване нещо да се пропука, някой да се издаде. Но умолявам ви, майор Шерман, недейте да провокирате прекалено много жители на Амстердам. В нашия град има прекалено много канали.
— Няма да провокирам никого — приех аз. — Ще бъда крайно предпазлив.
— Сигурен съм, че ще спазите обещанието си. — Де Грааф въздъхна. — А сега, струва ми се, ван Гелдер има да ви показва нещо.
Не беше сгрешил. Ван Гелдер ме качи в личния си черен опел и от Главното полицейско управление на Марниксщраат ме откара в градската морга. Още преди да си тръгна оттам, пожелах да не бях идвал въобще.
Градската морга, естествено, нямаше очарованието и романтичната красота на стария Амстердам. По нищо не се различаваше от моргата на всеки голям град — леденееща и клинична обстановка, безчовечна и отвратителна. По средата на централната зала вървяха два реда мраморни на вид бели маси, но почти сигурно бяха само имитация, докато отстрани помещението беше обточено с масивни метални врати. Облечен в безупречно колосано бяло сако, главният служител тук беше някакъв жизнерадостен, червендалест и общителен образ, който създаваше впечатление, че всеки момент има опасност да избухне в неудържим смях — чудновато качество, ще си помисли човек, за служител в морга, но бързо ще промени мнението си, стига да си припомни, че мнозинството английски палачи от миналото са имали репутация на големи веселяци и отлични партньори за кръчмарска маса.
По указание на ван Гелдер служителят ни отведе пред една от големите метални врати, отвори я и отвътре изтика носилка на стоманени колелца. Под чаршафа се забелязваха неясни форми.
— Каналът, в който е намерен този труп, се нарича „Крокискейд“ — съобщи ван Гелдер. Гласът му бе абсолютно безизразен. — Намира се надолу към кейовете. А човекът се казва Ханс Гербер. Деветнайсетгодишен. Няма да ви показвам лицето му — престоял е твърде дълго във водата. Откри го пожарната команда, като вадеше някаква кола. Иначе би могъл да престои там още година или две. Някой е омотал около кръста му парчета стари оловни тръби.
Повдигна крайчеца на чаршафа и отдолу се показа слаба, омършавяла ръка. Имаше вид, сякаш някой цялата бе я изтъпкал с катерачни обувки, снабдени с шипове за лед. Странни морави линии свързваха много от тези пробиви и навсякъде кожата бе посиняла. Без да обели зъб, ван Гелдер заметна обратно чаршафа и отстъпи назад. Служителят вкара наново носилката, заключи вратата, отведе ни пред друга подобна и повтори процедурата отпреди малко, като междувременно се хилеше широко, сякаш бе разорен английски дук, който развежда посетители из своя наследствен замък.
— Няма да ви показвам лицето и на този труп — рече ван Гелдер. — Не е приятно да се гледа двайсет и три годишно момче с лик на седемдесетгодишен старец. — Обърна се към служителя: — Къде е намерен този?
— В Остерхоок — засия служителят. — На един шлеп за въглища.
— Да, точно там. — Ван Гелдер кимна. — А край него се е търкаляла празна бутилка от джин. Всичкият джин е бил в тялото му. Знаете каква чудесна комбинация се получава от джин и хероин. — Отдръпна чаршафа и откри една ръка, много подобна на онази, която току-що бях видял. Самоубийство или убийство?
— Зависи.
— От какво?
— От това, дали сам си е купил бутилката джин. В такъв случай е самоубийство или злополука. Ала някой може да е пъхнал бутилката в ръката му. Тогава вече е убийство. Миналия месец имахме подобен случай на пристанището в Лондон. Каква е истината, така и не разбрахме.
По знак на ван Гелдер служителят щастливо ни поведе към една маса в центъра на залата. Този път ван Гелдер отметна чаршафа откъм главата. Момичето имаше златиста коса и беше много младо и много красиво.
— Красива е, нали? — рече ван Гелдер. — Лицето й е непокътнато. Казва се Юлия Розмайер и е немкиня. Това е всичко, което знаем засега за нея — повече няма и да научим. Лекарите предполагат, че е шестнайсетгодишна.