Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Дарбите, които притежавал принцът, били в други области. Самият Енис бил чудесен певец, както се оказало, със силен и мелодичен глас. Бил вежлив и чаровен, умен, без да е досадно книжовен. Лесно се сприятелявал и млади момичета, изглежда, се влюбвали до полуда в него, било то знатни или от простолюдието. Енис обичал да язди също така. Баща му му давал различни коне, но любимият му ездитен звяр бил неговият дракон Живак.
Принц Мегор също яздел, но не показвал голяма обич към коне, кучета или други животни. Веднъж един кон го ритнал в конюшните. Мегор промушил коня смъртоносно… и посякъл половината лице на конярчето, което притичало при жалното цвилене на животното. Принцът на Драконов камък имал много другари през годините, но не и истински приятели. Бил свадливо момче, бързо се обиждал, бавно прощавал, страховит бил в гнева си. Умението му с оръжия обаче било несравнимо. Скуайър на осем, свалял от седлото момчета четири и пет години по-големи от него в двубои и пребивал до поражение ветерани учители по оръжие в двора на замъка. На тринайсетата му година, през 25 г. СЗ, майка му, кралица Висения, му подарила собствения си меч от валирианска стомана, Тъмна сестра — половин година преди брака му.
Традицията сред Таргариените открай време била да се женят родственици. Брак между брат и сестра се смятал за идеален. Иначе момиче можело да се омъжи за чичо, братовчед или племенник, момче за братовчедка, леля или племенничка. Тази практика идвала от Стара Валирия, където била обичайна сред много от древните фамилии, особено онези, които отглеждали и яздели дракони. „Кръвта на дракона трябва да остане чиста“, така казвали. Някои от принцовете чародеи също тъй взимали повече от една жена, когато им допадало, въпреки че това било по-малко обичайно, отколкото кръвосмесителния брак. Във Валирия преди Ориста, написали са мъдреци, били почитани хиляда богове, но от нито един не се бояли, тъй че малцина дръзвали да говорят против тези обичаи.
Това не било в сила във Вестерос, където властта на Вярата била неоспорима. Старите богове все още били почитани в Севера и Удавения бог в Железните острови, но в останалите части на владението имало един-единствен бог със седем лика и неговият глас над тази земя бил Върховният септон на Староград. А доктрините на Вярата, предадени през столетията от самото божество Андалос, осъждали валирианските брачни обичаи, практикувани от Таргариените. Кръвосмешението било порицавано като мерзък грях, било то между баща и дъщеря, майка и син или брат и сестра, а плодовете на такива съюзи били смятани за противни в очите на богове и хора. Със задна дата може да се види, че конфликтът между Вярата и дома Таргариен бил неизбежен. Всъщност мнозина измежду Най-благочестивите очаквали Върховният септон да се изкаже срещу Егон и сестрите му през Завоеванието и били крайно неудовлетворени, когато Отецът на Верните наместо това посъветвал лорд Хайтауър да не се противопоставя на Дракона и дори го благословил и помазал на второто му коронясване.
Близостта е бащата на приемането, гласи поговорката. Върховният септон, който коронясал Егон Завоевателя, останал Пастир на Верните до смъртта си през 11 г. СЗ, по което време владението вече било привикнало с идеята за крал с две кралици, които били едновременно негови съпруги и сестри. Крал Егон винаги се стараел да почита Вярата, като утвърдил традиционните ѝ права и привилегии, освободил нейното богатство и собственост от данък и постановил, че септони, септи и други служители на Седмината, обвинени за престъпления, може да бъдат съдени само от съдилища на самата Вяра.
Съгласието между Вярата и Железния трон продължило през цялото царуване на Егон Първи. От 11 до 37 г. СЗ шестима Върховни септони носели кристалната корона; Негова милост останал в добри отношения с всекиго от тях, като посещавал Звездната септа всеки път, когато идвал в Староград. Но въпросът за кръвосмесителния брак оставал, тлеещ под вежливостите като отрова. Макар Върховните септони от царуването на крал Егон никога да не се изказвали срещу брака на краля за сестрите му, не заявявали и че е законен. По-низшите представители на Вярата — селски септони, свети сестри, просещи братя, Бедни събратя — все още вярвали, че е греховно брат да ляга със сестра или мъж да взима две съпруги.
Егон Завоевателя обаче не станал баща на дъщери, тъй че тези проблеми не довели до криза веднага. Синовете на Дракона нямали сестри, за които да се оженят, тъй че всеки от тях бил принуден да потърси невяста другаде.