Танц с плащове
- Автор: Далглиш Дейвид
- Серия: Танцът на сянката #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-53-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танц с плащове». Краткое содержание книги:
Мащабността на сблъсъка между сенките на престъпния свят е на път да се пренесе към следващите поколения.
Именно заради този хлад началникът на стражата й бе връчил одеялото. Но колкото и плътно да се увиваше в него, Алиса не смогваше да се предпази от всепроникващия студ — той коварно откриваше някое незащитено кътче. А като си помислеше, че обичайната практика изискваше затворниците да бъдат затваряни голи… По-рано тя винаги бе смятала, че подобен хлад в най-лошия случай би могъл да предизвика известно неудобство. В крайна сметка студеният въздух не можеше да убива, с какво би могъл да навреди? Сега, когато го бе изпитала на свой гръб, тя бе осъзнала потенциала му за мъчения, особено прилаган в удължен срок.
А изпитваното от нея дори не се доближаваше до същинското мъчение.
Тя не бе сигурна колко време е прекарала в килията. Ако съдеше по храната, която й бяха донасяли, надали бяха изминали повече от два дни. В началото тя не бе спряла да крещи и да настоява да бъде освободена незабавно. Но в един момент гневът й бе угаснал и Алиса бе рухнала в ъгъла.
Само в гърдите й бе останала да пламти сърцевината му. Но Алиса не я подкладе. В момента имаше по-важна работа. Трябваше да размишлява.
Имаше само едно нещо, което би могло да вбеси баща й по такъв начин: споменаването на семейство Кул. Членовете му бяха отговорни за събирането на кралските данъци по източното крайбрежие. На това се дължаха търканията между тях и Мейнард Гемкрофт, неразбирателства, които Алиса смяташе за детински. Баща й често се оплакваше как Тео Кул използвал парите от данъците, за да създаде своя търговска империя по крайбрежието, и бавно го изтласквал. След това баща й неизменно добавяше, че единствено заради многобройните му телохранители семейство Кул не се осмелявали да предприемат нещо срещу него. Но през цялото време, което тя бе прекарала с Йорен, Алиса не бе видяла доказателства за нещо подобно.
Тя се уви в одеялото и притисна колене към гърдите си, за да запази топлината.
Много скоро той ще дойде да ме изведе, помисли си тя. Баща й искаше единствено да й покаже, че е взел думите й на сериозно. И когато вратата се отвореше и той изникнеше на прага, стиснал факла в едната си ръка и ново одеяло в другата, тя щеше да му прости за това прибързано наказание. Щеше да го прегърне, да го целуне по бузата и сама да му разкаже всичко. Тео и Йорен не подготвяха коварни замисли и не таяха задни мисли. Те единствено се стараеха да защитят интереса си, защото, ако Трифектата рухнеше, отрепките от подземния свят щяха да обърнат поглед към семейство Кул.
— Знаеш ли как се спира побеснял бик? — бе я попитал Йорен. — Убиваш го, преди той да се е затичал отново. Бикът вече е изкормил Трифектата. И трябва да умре, преди да е насочил рогата си към нас.
Мейнард не се появи и на втория ден.
Той изникна на утрото на третия, придружен от двама пазачи. Единият от стражниците стискаше второ одеяло, а другият носеше поднос със закуска. Баща й остана зад и между тях, скръстил ръце. Беше само по риза, без плащ или жилетка. Той не обръщаше никакво внимание на студа.
— Повярвай ми, дъще, не те наказвам от злоба — каза той. Алиса потисна желанието си да скочи и да го прегърне. — Но трябва да ми кажеш какво замислят онези негодници. Те са лъжци, момичето ми, лъжци, крадци и измамници. Разкажи ми.
Тя поклати глава. Гневът й избухна отново, за момент изплъзнал се от контрола й.
— Те са побеснели заради некадърността ви, също като мен — каза тя. — Ако планират нещо срещу теб, то ти сам си си виновен. Но аз се кълна, че не зная нищо.
Мейнард Гемкрофт кимна бавно. Крайчетата на устата му леко увиснаха надолу.
— Наследила си мъдростта на майка си, но понякога си страшно глупава. — Той се обърна към един от войниците. — Вземи й одеялото.
Задавена от паника, Алиса наблюдаваше как второто одеяло бива изнесено. Паниката се задълбочи, когато собственото й покривало бе издърпано от ръцете й. Тя напразно се вкопчи в него, крещейки, че то си е нейно. Но войникът не се впечатли от настояванията й, че нямал право да постъпва така, и красноречиво й демонстрира точно обратното. Студът я прониза далеч по-жестоко от преди, а това бе едва третият ден.