Нарко-маневри София — Бургас
- Автор: Рашков Константин
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: GAIANA Book&Art Studio
- ISBN: 978-619-7354-59-1
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нарко-маневри София — Бургас». Краткое содержание книги:
— Къде си, Грую? — попита гласът в слушалката.
Котвата все пак се беше подготвил, тъй като шефът му така или иначе можеше да го потърси във всеки един момент.
— Уреждам едни грузински курви, в Пловдив съм, шефе — заобяснява се Котвата.
— Защо не си ме информирал?
— Не бях сигурен, че ще стане работата, шефе. Не исках да те занимавам, преди да съм уредил нещата.
— Как вървят бонбонките „тик-так“?
Тук Грую се позадави:
— Търговските представители в „Рудника“ са поели дистрибуцията.
— Искам утре да ми отчетеш оборота от първата партида.
— Утре? — шокиран измрънка Грую. — Ама не знам дали ще развържат палето до утре, шефе.
— Утре! В 16:00 часа в заведението на Влас. Очаквам да ми отчетеш целия оборот. Имай предвид, че знам точната сума, която беше определена за това количество на тези цени.
— Разбрано! — примири се Котвата.
— И докарай няколко от тия грузински мацуранки, за които говориш.
След което шефът на Грую тръшна телефона, а самият Грую с кански усилия удържа да не се насере.
Котвата се видя в чудо. Налагаше се да прекрати мисия „Мокри ръце“ в самия ѝ зародиш. По-лошото в случая обаче се явяваше фактът, че той трябваше да отчете оборота от ексовете на шефа си със свои лични средства (2000 лева). Освен това, поне за момента, трябваше да се прости с лъскавата си мутренска черна S-класа. Направо не можеше да се побере в кожата си от яд. Някакъв сополив софийски дришльо успя да му се изплъзне под носа и Грую не можеше да направи нищо. Чувстваше се като импотентен старец.
След като цялата бригада се завърна в родния си Бургас, толкова бързо, колкото и трябваше, за да стигне до Благоевград, Котвата побърза да се срещне с шефа си и му предаде пощенски плик, пълен с няколко хиляди лева. На въпроса „Къде са грузинските курви?“, той просто вдигна рамене и отговори:
— Много грозни се оказаха, шефе, не бих ти ги предложил току-така.
Бургаската мутра побърза да си тръгне от срещата с шефа си в Свети Влас и седна в заведението на един негов авер в Слънчев бряг. Там той така се насмърка и се напи, че който и да попаднеше в полезрението му, щеше да го отнесе без причина. Котвата остана в заведението до вечерта и след като кръчмата все пак затвори, той трябваше да си тръгне. Обаче изобщо не му се прибираше. Бръкна в джоба си и преброи парите, които му бяха останали, след отчета на шефа му. Сумата наброяваше 560 лева. Грую реши да влезе в казиното, което се намираше срещу кръчмата, в която прекара деня. Мутрата бързо намери своето място на живата рулетка и депозира 500 лева. Поръча си едно уиски, запали цигара и започна да залага по секторите. Оказа се, че денят му започна много зле, но пък завършекът му май излезе доста щастлив. След прекарани 4 часа и половина в игралната зала, бургаското страшилище Грую Котвата генерира невероятната сума от 35 000 лева, всичките от воазините на рулетката. Цялото казино се беше насъбрало около него и никой не можеше да повярва какво се случва. Накрая щастливият вече казино шампион взе може би най-мъдрото решение в живота си до този момент:
— Вади! — лаконично, пиян до козирката нареди Грую на крупието.
— Каква сума бихте желали да изтеглите, господине? — сащисан, но учтиво попита служителят на казиното.
— Всичко!
След като крупието и управителят на казиното се спогледаха, мигайки на парцали, не им оставаше нищо друго, освен да изпълнят желанието на клиента си и така Котвичката си тръгна за Бургас с една торба пари.
Без изобщо да си ляга, Грую се обади на Митьо Стартера и му заръча до края на текущия ден да му докара супер лъскаво возило, до двадесет хиляди лева. Речено-сторено. На вечерта автоджамбазинът от „Меден Рудник“ се появи пред дома на Котвата с черно Ауди S8, производство 2007 год., с мощност от 450 конски сили, бежов кожен салон и абсолютно всички екстри за модела. Естествено, возилото беше с неясен произход и история, без номера на рама и двигател, с немска регистрация, и именно заради тази подробност цената беше такава.
Грую изглеждаше повече от щастлив. Направо забрави и за Мокрия, и за Мерцедеса, и за гепените хапове. След като предаде на Митьо Стартера двадесет бона кеш, Котвата набра номера на шефа си и зададе въпроса:
— Шефе, кога да очаквам следващото пале бонбонки „тик-так“?
Шеста глава
Типченица
Есента връхлетя страната рязко и безапелационно още в началото на месец септември. Студ, дъждове и бурни ветрове се стелеха над почти цялата територия на република България. Беше началото на деветия месец от годината и нарколятото на Мокрия изведнъж си отиде. Да, обаче започваше наркоесента. Нашето момче все още притежаваше около петдесет таблетки вносно екстази и около стотина семена от канабис, които изглеждаха доста качествени. Да речем, че от тези сто семки, петдесет се окажат феминизирани, т.е. пораснат „женски“ растения (петдесет корена), и ако едно растение даде минимум сто грама суха маса, от пликчето със семки Емилиянчо имаше реалната възможност да отгледа пет кила висококачествена домашна марихуана. По тогавашните цени за грам (около двадесет лева), това прави сто хиляди български лева, сто шибани бона!!! Това вече си е бая пара. Да, обаче и до ден-днешен марихуаната си е забранена в България и за отглеждане, трафик и притежание наказанието е затвор. Ако вече не сте разбрали, прочитайки написаното дотук, ще ви го обясня с няколко думи: на Мокрия изобщо не му пукаше от закона, не го беше страх от мутрите и нямаше никакво намерение да се отказва, както от консумирането, така и от пласирането на всички видове наркотици, които му попадаха.