През лицето на света
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-05-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «През лицето на света». Краткое содержание книги:
Величието и размахът на тази книга я правят достоен съперник на „Властелина на пръстените“. Йън Броуди, автор на „Властелина на пръстените — пътеводител“
„През лицето на света“ е забележително постижение на разказваческото изкуство; зашеметяващо епично фентъзи от блестящ нов талант. Приключение, което възнамерявам да препрочитам многократно през годините. fantasticqueersland.com
Масивна и завладяваща сага… какво повече маже да иска себеуважаващият се почитател на Толкин? The Age
— Аз ще довърша тук — рече му стройният мъж. — Бягай.
И преди да е изговорил думите докрай, Лийт вече свиваше иззад ъгъла.
Този следобед обичайната мараня бе заменена с прохладен морски ветрец, обливащ лявото му рамо. Лийт можеше да вижда много по-надалече и по-ясно от вчера. Първоначално се втренчваше във всяко преминаващо през портата лице, ала впоследствие се досети, че голяма група като Компанията щеше да бъде забелязана още отдалеч, може би дори и от самия край на моста. Известно време се опитваше да проследи Западния път на север и на запад в далечината, където той потъваше сред гънките на хълмовете…
Какво беше това? Очите му се стрелнаха обратно към място приблизително по средата между хълмовете и моста, може би на три-четири мили. Група хора вървяха — не, тичаха — по Западния път, задминавайки други пътници. Компанията ли беше това? След двадесет минути Лийт отсъди отрицателно, бяха прекалено много, вероятно двадесет или тридесет души. Или може би защото бяха две групи?
На миля северно от моста, пътят правеше завой на юг. Сега хората се намираха на последната отсечка на Западния път. Той напрегна очи. Беше трудно да се каже, слънцето грееше прекалено силно — да, това бяха две групи, едната преследваща другата, виждаше… можеше ли да бъде сигурен? Изчака няколко минути — да, можеше да бъде. Видя Фарр, това там беше Кърр, там бяха и родителите му. Не можеше да различи останалите. Куцащият трябваше да бъде Хал. Той изоставаше малко назад. Лийт едва се сдържа да не изкрещи между бойниците.
Очите му се преместиха върху преследвачите и за миг дъхът му секна. Никога нямаше да забрави униформата на уайдузите. Защо преследват Компанията? Какво е станало? Слънцето проблясваше по остриетата на мечовете им, без съмнение извадени с убийствени намерения. Щяха да настигнат преследваните, преди въпросните да достигнат моста.
В този миг Лийт почувства ръка на рамото си, накарала го да извика уплашено. Беше Фемандерак, който рече:
— Какво има? Просто дойдох да видя дали…
Гласът му затихна, когато погледна към равнината.
— Приятелите ти?
Лийт можа само да кимне.
— Не можем да оставим Хал! — изрева Кърр, поглеждайки през рамо.
— Аз ще се върна за него! — рече Манум, обръщайки се. Кърр гледаше как Търговецът храбро грабва сина си и го повлича напред, измъквайки го току от ръцете на преследвачите — засега.
— Ахтал, Ахтал! — крещеше Хал, докато се хвърляше напред, преследването сякаш потопило го в някаква лудост. — Пуснете Ахтал!
— Кой е Ахтал? Брудуонеца ли имаш предвид? Не говориш сериозно!
— Да, сериозен съм! Моля те — замоли се на баща си Хал, докато търчаха, — отвържи ръцете му и му дай меч. Ахтал може да ни спаси от тези хора!
— Нима те е омагьосал? — удивено запита Манум, напрягайки сили, за да заговори. — Ще убие всички, стоящи на пътя на свободата му. Това чудовище не трябва отново да докосва оръжие. Единственият път, когато ще почувства меч, ще бъде, когато го убия — след като е свидетелствал пред Съвета. Хал, ти не беше там. Не видя какво стори на майка ти!
— Ще платиш за страха си — изхриптя Хал. Бе останал без дъх.
— Много по-малка цена от тази, която бихме платили за глупостта ти!
Невъзмутими, без да бързат, уайдузите се разпръскваха. Тези от двете страни на пътя почти се бяха изравнили с Компанията.
Мостът вече бе близо. Близо, ала твърде далеч. Кърр отчаяно прехапа устна. На косъм! Изглеждаше тъй несправедливо, ала нищо не можеше да стори. Само ако не се бяхме мотали толкова в Трейка…
— Трябва да се бием! — викна Фарр.
— Не остана много до моста — отвърна му Перду. — Ако го достигнем, ще сме в безопасност.
— Хората от града със сигурност ще ни се притекат на помощ! — проплака Стела.
Петдесетина крачки деляха Компанията от преследвачите им, двете страни започнаха да се приближават. Жестоки усмивки цъфнаха на лицата на уайдузите, които вече предвкусваха отмъщението.
Внезапно Манум спря.
— Продължавайте! — викна той на остатъка от Компанията. — И без това искат мен! Аз ще ги задържа!