Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Всемилостиви господарю — каза той, — аз изгарях от нетърпение да видя ваше величество.
— А защо? — попита Луи.
— За да му съобщя една хубава новина.
Като се изключи великодушието и благородството, Колбер приличаше в много отношения на Фуке. Имаше същата проницателност, същото познаване на хората. Нещо повече, имаше тая способност да се сдържа, която дава време на лицемерите да обмислят всичко и да се приготвят, за да нанесат по-силно удара.
Той отгатна, че Фуке пресрещаше удара, който щеше да му се нанесе от него, Колбер. Очите му светнаха.
— Каква новина? — попита кралят.
Фуке сложи един свитък хартия на масата.
— Нека ваше величество благоволи да погледне това — каза той.
Кралят разви бавно свитъка.
— Планове? — рече той.
— Да, всемилостиви господарю.
— А какви са тия планове?
— Едно ново укрепление, всемилостиви господарю.
— Аха — каза кралят, — значи вие се занимавате с тактика и стратегия, господин Фуке?
— Аз се занимавам с всичко, което може да бъде от полза за царуването на ваше величество — отговори Фуке.
— Хубави чертежи — рече кралят, като разглеждаше разгънатия свитък.
— Без съмнение ваше величество разбира плана — заговори Фуке, като се наведе над хартията. — Ето това е поясът на стените, тук са фортовете, тук са предните фортове.
— А това какво е, господине?
— Морето.
— Море наоколо?
— Да, всемилостиви господарю.
— А кое е това място, планът на което ми показвате?
— Всемилостиви господарю, това е Бел Илан Мер — отговори Фуке просто.
При тая дума, при това име Колбер направи такова рязко движение, че кралят се обърна, за да го предупреди да бъде по-сдържан.
Както изглежда, Фуке не се развълнува ни най-малко нито от движението на Колбер, нито от предупредителния знак на краля.
— Господине — продължи Луи, — значи вие сте заповядали да укрепят Бел Ил, а?
— Да, всемилостиви господарю, и донесох плановете и сметките на ваше величество — отвърна Фуке. — За тая работа похарчих един милион и шестстотин хиляди ливри.
— А за какво е това? — студено попита Луи, подтикван от пълния с омраза поглед на Колбер.
— Моята цел е много ясна за разбиране — отговори Фуке. — Ваше величество беше в обтегнати отношения с Великобритания.
— Да; но след реставрацията на крал Чарлз II аз сключих съюз с нея.
— Това стана преди един месец, всемилостиви господарю, а укрепленията на Бел Ил са започнати преди шест месеца.
— Значи са станали безполезни.
— Всемилостиви господарю, укрепленията не са никога безполезни. Аз укрепих Бел Ил срещу господа Мънк и Ламберт и срещу всички граждани на Лондон, които играеха на войници. Бел Ил ще послужи като укрепен пункт срещу Холандия, на която или Англия, или ваше величество ще отвори неминуемо война.
Кралят замълча отново и скришом погледна Колбер.
— Струва ми се, че Бел Ил е ваш, господин Фуке, нали? — прибави Луи.
— Не, всемилостиви господарю.
— А на кого е?
— На ваше величество.
Колбер почувствува такъв ужас, сякаш под краката му се отвори бездна.
Луи потрепера, възхитен от гениалността или предаността на Фуке.
— Обяснете се, господине — каза той.
— Нищо по-лесно, всемилостиви господарю. Бел Ил е мое имение и аз го укрепих с мои средства. Но тъй като нищо на света не може да попречи на един смирен поданик да направи скромен подарък на краля си, аз поднасям на ваше величество Бел Ил. Всеки укрепен военен обект трябва да принадлежи на краля: отсега нататък ваше величество ще може да държи там верен гарнизон.
Колбер едва не падна на плъзгавия паркет; за да се задържи, стана нужда да се хване за колонките на ламперията.
— Вие проявихте големи военни способности, господине — забеляза Луи XIV.
— Всемилостиви господарю, идеята не е моя; мнозина офицери ми я внушиха. И самите планове са начертани от един крайно забележителен инженер.
— Името му?
— Господин дю Валон.
— Господин дю Валон? Не го познавам — каза Луи и прибави: — Много е жалко, господин Колбер, че ми са неизвестни талантливите хора, които правят чест на царуването ми.
И като каза това, той се обърна към Колбер.
Колбер беше смазан; пот течеше от челото му; устните му не можеха да промълвят нито дума; той изпитваше неизразими мъки.
— Запомнете това име — прибави Луи XIV. Колбер се поклони, по-бледен от маншетите си от фландърска дантела.
Фуке продължи:
— Каменната зидария е изградена с римски хоросан; архитектите ми го направиха по описания на древните.