Планът Икар
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Планът Икар». Краткое содержание книги:
— Значи не е изключено един, двама, неколцина да са били заловени — отсече категорично Лоуган.
— Да, зависи колко души са участвали. За тях е много важно да са повече, стига да е възможно.
— Защо все питаш за това, Гидиън? — поинтересува са Самюъл Уинтърс.
— Защото всички знаем какви мерки за сигурност бяха взети за охраната на Кендрик — отвърна чернокожият предприемач, впил поглед в лицето на Варак — и според мен е задължително да разберем как тези фанатизирани простаци са проникнали през кордона. Какво ще кажеш, Варак?
— Ще кажа, че наистина е задължително, сър. Това си е лично мое мнение, което едва ли може да се смята за официално, но само след броени дни властите ще направят връзката, до която стигнах и аз.
— Казвай де! — подкани го силно и рязко Маргарет Лоуел.
— Предполагам, знаете, че Андрю Ванвландерън…
— Не — прекъсна го Лоуел.
— Какво за него? — попита Гидиън Лоуган.
— Откъде да знаем? — обади се и Мандел.
— Той почина — каза Ерик Съндстром и се облегна на стола.
— Какво?
Думата отекна три пъти подред.
— Рано сутринта в Калифорния, вестниците в източните щати вече бяха излезли — обясни Уинтърс. — Смъртта е причинена от сърдечен удар. Чух го по радиото.
— И аз — допълни Съндстром.
— Не съм слушала радио — рече Маргарет Лоуел.
— Аз бях на яхтата, после взех самолета — обади се Гидиън Лоуган.
— Аз бях на баскетболна среща — вметна Джейкъб Мандел виновно.
— Това не е новината на деня — продължи Съндстром и се наведе. — Беше публикувана в късното издание на „Поуст“, на четвърта или пета страница, а Ванвландерън не бе особено известен в града. Освен тук и в Палм Спрингс малцина са чували името му.
— Каква е връзката между него и палестинците? — попита Лоуган и извърна тъмните си очи към Варак.
— Този сърдечен удар е доста съмнителен.
Всички лица около масата бяха като издялани от гранит — сурови, застинали. Всеки огледа останалите: смисълът на последните думи ги бе залял като огромна мощна вълна.
— Направи доста необичайно изявление, господин Варак — промълви Уинтърс. — Защо не го обясниш на останалите, както го обясни на мен?
— Хората около вицепрезидента Болинджър, финансиращи партията заради интересите си, враждуват помежду си. Доколкото разбрах, съществуват различни групички. Едни искат да сменят вицепрезидента, други искат да го задържат, а трети настояват да се изчака, докато политическата обстановка се изясни.
— И какво от това? — изтананика напевно Мандел, като свали очилата си с метални рамки.
— Най-неприемливият човек за тях явно е Евън Кендрик.
— Е? — намеси се и Маргарет Лоуел.
— Всичко, което правим, е свързано с определен риск — отвърна Варак. — Никога не съм опитвал да го намаля, въпреки че съм гарантирал вашата анонимност. И все пак, за да започнем предизборната кампания на конгресмена Кендрик, трябваше да създадем политически комитет, чрез който да насочваме материалите и значителните средства, без да разкриваме вашето участие. Бяха ни необходими няколко седмици и е възможно да се е разчуло и в Сан Диего… Не е трудно да си представим реакцията на хората около Болинджър, особено на онези, които го подкрепят. Кендрик с право се прочу като герой, той е силен кандидат, който може да бъде включен в партийната листа и да си извоюва огромна популярност, точно както очаквахме и ние.
Ония като нищо могат да се уплашат и да потърсят бързи и окончателни решения… Включвам и семейство Ванвландерън — госпожа Ванвландерън, началничката на кабинета на вицепрезидента, има големи връзки в Европа и Близкия изток.
— Божичко! — възкликна Съндстром. — Нима смятате, че вицепрезидентът Болинджър има пръст в терористичните акции и носи вина за убийствата?
— Не пряко, сър! Тук е уместно да цитирам думите, които крал Хенри изрича пред придворните си за Томас Бекет: „Толкова ли няма кой да ме отърве от този размирен свещеник?“ Кралят не е давал никаква заповед, никакви указания, той просто е задал, вероятно с усмивка, един въпрос, чието значение не е убягнало на хората около него. Важното в нашия случай е, че някои големи клечки са помогнали на убийците — да проникнат в страната и да се снабдят с оръжие.