Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Не можеше да не се чувства щастлива от този изход. Вече и дума не можеше да става да иде да живее в Уинчестър, разбира се: двамата с Джак щяха да се венчаят веднага. Запази тъжно изражение на погребението и дори мислите й бяха тъжни, но сърцето й се пръскаше от радост.
Филип, с неговата безгранична способност да прощава на хора, които са му изменили, се съгласи да погребе Алфред.
Докато петимата възрастни и двете деца стояха около отворения гроб, пристигна Елън.
Филип се ядоса. Елън бе прокълнала християнска сватба и не беше желана в манастирския двор. Но трудно можеше да я прогони от погребението на доведения си син. Ритуалите бездруго бяха приключили и Филип просто си тръгна.
Алиена съжаляваше. И Филип, и Елън бяха добри хора, и беше жалко, че са врагове. Но бяха добри по различен начин и бяха нетърпими към етиката на противника.
Елън изглеждаше състарена, с още бръчки по лицето й и повече сиво в косата, но златистите й очи бяха все така красиви. Носеше грубо ушита кожена туника и нищо друго, дори обуща. Ръцете и краката й бяха загорели и мускулести. Томи и Сали притичаха да я целунат. Джак също се приближи, прегърна я топло и я притисна до себе си.
Елън вдигна страната си, за да я целуне Ричард и каза:
— Постъпил си правилно. Не се чувствай виновен.
Застана на края на гроба и промълви:
— Бях мащехата му. Съжалявам, че не можах да разбера как да го направя щастлив.
Когато се отдръпна от гроба, Алиена я прегърна.
Всички бавно си тръгнаха. Алиена заговори на Елън:
— Ще поостанеш ли малко да обядваш с нас?
— С радост. — Разроши рижата коса на Томи. — Бих искала да поговоря с внуците си. Растат толкова бързо. Когато за първи път срещнах Том Строителя, Джак беше на годините на Томи сега. — Приближаваха се към манастирската порта. — Когато остарееш, годините сякаш започват да текат толкова бързо. Вярвам, че… — Прекъсна по средата и се спря.
— Какво има? — попита Алиена.
Елън гледаше към портата. Дървените крила бяха отворени. Улицата навън беше пуста, освен няколко дечица в другия край, скупчени и загледани в нещо, което не се виждаше оттук.
— Ричард! — каза рязко Елън. — Не излизай навън!
Всички се спряха. Алиена разбра какво беше разтревожило Елън. Децата бяха загледани в нещо или някой, който чакаше извън портата, прикрит от стената.
Ричард реагира бързо.
— Това е клопка!
И без повече суетене се обърна и побягна.
След миг нечия глава с шлем надникна от прага на портата. Беше на едър войник. Мъжът видя бягащия към църквата Ричард, извика и връхлетя на бегом в манастирския двор. Последваха го още трима, четирима, петима мъже.
Погребалната група се пръсна. Войниците ги подминаха и затичаха след Ричард. Алиена беше уплашена и озадачена: кой щеше да посмее да нападне графа на Шайринг открито, в приорат? Затаи дъх и загледа как го гонят през двора. Той прескочи ниската стена, която строяха зидарите. Преследвачите му се прехвърлиха след него, без да мислят, че нахлуват в храм. Майсторите замръзнаха по местата си, вдигнали мистрии и чукове, докато покрай тях профучаха първо Ричард, а след него войниците. Един от по-младите и по-съобразителни чираци изпъна лопатата, която държеше пред краката на един от тях и мъжът се препъна и падна, но никой друг не реагира. Ричард стигна до вратата на църковния двор. Мъжът най-близо зад него вдигна меча си над главата. В един ужасен миг Алиена си помисли, че вратата е заключена и Ричард няма да успее да влезе. Войникът посече към него с меча. Ричард отвори вратата и се шмугна вътре, а мечът се вляза в дървото, щом вратата се затръшна.
Тя си пое дъх отново.
Войниците се струпаха около вратата зад портиците и се заозъртаха объркани. Като че ли най-сетне осъзнаха къде се намират. Майсторите ги гледаха враждебно, стиснали чукове и брадви в ръце. Бяха близо сто работници и само петима войници.