Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
— Ръсти й даде морфин, но в началото изобщо не й подейства. Явно защото девойчето има телосложение на биволица.
— И съвест на крокодил — добави старшата сестра. — Не пожелавам на никого това, което й се случи, обаче ето един чудесен пример за кармично възмездие. Откога съм тук? Проклетият ми часовник е счупен.
Барби погледна своя.
— Сега е четиринайсет и трийсет. Следователно от пет часа и половина си поела по пътя на възстановяването. — Той се протегна, чу как гръбнакът му изпука и почувства известно облекчение. Май Том Пети беше съвсем прав, когато бе изпял, че чакането е най-гадното нещо на света. Струваше му се, че ще се чувства далеч по-добре, когато се озове в килията. Освен ако не беше мъртъв, естествено. Не биваше да се пренебрегва, че най-удобно за враговете му беше да го убият заради „оказана съпротива по време на арест“.
— Защо се усмихваш? — попита го Джина.
— Няма значение. — Той вдигна едни пинсети. — Сега мирувай и ме остави да свърша това. Колкото по-скоро започнем, толкова по-скоро ще свършим.
— Трябва да стана и да ти помогна.
— Опиташ ли се да станеш, помощта ти ще се изчерпи с това да паднеш на пода.
Тя изгледа пинсетите.
— Знаеш ли изобщо какво да правиш с тях?
— Да се обзаложим ли? Имам златен медал от Олимпиадата по вадене на стъкълца.
— Надминаваш дори бившия ми съпруг по дрънкане на глупости — усмихна се тя. Барби предположи, че я боли — въпреки болкоуспокояващите, — и точно затова усмивката й го накара да я хареса още повече.
— Няма да се окажеш от онези неприятни медицински служители, които се превръщат в тирани, щом дойде техният ред да бъдат лекувани, нали? — попита.
— Не, такъв беше доктор Хаскел. Веднъж под нокътя на палеца му се заби голяма треска и когато Ръсти предложи да я извади, заяви, че предпочитал това да бъде направено от специалист. — Тя се засмя, ала миг по-късно първо се намръщи, а после изстена.
— За да се почувстваш по-добре, ще ти кажа, че ченгето, което те удари, бе улучено с камък в главата.
— Ето я пак кармата. Изписахте ли го вече?
— Да. — Мел Сиърлс бе напуснал болницата преди два часа с бинтована глава.
Барби се наведе към нея с пинсетите и тя инстинктивно отвърна глава. Той допря внимателно длан до по-малко подутата й буза и върна лицето й в предишното положение.
— Знам, че се налага — въздъхна тя. — Просто много ме е страх за очите ми.
— Като се има предвид колко силно те удари, имаш късмет, че стъкълцата са се забили около тях, а не вътре в тях.
— Знам. Само недей да ми причиняваш болка, става ли?
— Става — кимна той. — Ще се изправиш на крака за нула време, Джини. Ще бъда много бърз.
Той избърса ръцете си, за да е абсолютно сигурен, че са сухи (не искаше да слага ръкавици, понеже щяха да нарушат прецизността му), и се наведе по-близо. Поне шест-седем малки парченца от счупените лещи се бяха забили във веждите и около очите й, ала онова, което го притесняваше най-много, беше миниатюрното стъклено острие точно под ъгълчето на лявото й око. Барби беше сигурен, че Ръсти веднага би го извадил, ако го беше видял, но медикът се бе концентрирал над носа й.
„Направи го бързо — каза си. — Неуверените винаги се дънят.“
Той хвана здраво парченцето, измъкна го и го пусна в пластмасовото легенче на плота. На мястото, където се бе намирало, се появи капка кръв с големината на перличка.
— Готово — въздъхна облекчено. — Най-страшното мина. Съвсем малко остана. Оттук насетне ще е като детска игра.
— От твоите уста в божиите уши — изрече Джини.
Тъкмо бе махнал и последното стъкълце, когато Ръсти отвори вратата на стаята за прегледи и каза на Барби, че има нужда от помощта му. В едната си ръка държеше метална кутия от бонбони.
— За какво? — поинтересува се Барби.
— За един хемороид, който върви като човек — отвърна Ръсти. — Този анален цирей иска да си тръгне с плячката си от супермаркета. При нормални обстоятелства с радост бих го оставил да разкара задника си оттук, ала точно сега мисля да го използвам за нещо.
— Джини? — обърна се Барби към сестрата. — Добре ли си?
Тя му махна да върви към вратата. Той я послуша и тръгна след парамедика, ала щом прекрачи прага, Джини неочаквано му извика:
— Хей, красавецо!
Той се обърна и видя как жената му изпраща въздушна целувка.
Барби я улови и излезе в коридора.