Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
Ричард отпусна ръце, дланите му се залюляха покрай хълбоците в знак на отчаяние. Въздъхна и изтича по стълбите да настигне дядо си. Ничи знаеше, че с всеки друг на мястото на Зед, Ричард би се държал различно. Не беше лесно да се оправяш с хора, които те обичат, които са те отгледали от ей такъв, които са те утешавали, когато си бил уплашен до сълзи от връхлетяла буря или от вълчи вой. И Ричард реагираше по същия начин. Любовта към дядо му му връзваше ръцете със здравите въжета на уважението.
Ничи никога не бе виждала Ричард в такава светлина. Стори и се ужасно мило. Пред нея стоеше Господарят Рал, владетелят на Д’Харанската империя, Търсачът на истината, човекът, способен да разтрепери почти всеки само с поглед, а ето че сега стоеше притихнал и се вслушваше в укорителните слова на дядо си. Ако конкретните проблеми не бяха толкова сериозни, Ничи едва ли би се удържала да не се усмихне на милата безпомощност на Ричард, обезоръжен от този толкова безобиден на вид старец.
В сумрака отекваше шум от вода. Зед небрежно погледна настрани и лампата на стената светна. При запалването и Ничи разпозна искрицата на силата, която я бележеше като ключова лампа. С последователност от съскащи звуци, които тръгнаха от двете страни на входа, околовръст започнаха да просветват стотици двойки лампи. Почти веднага след запалването на една двойка се активираше следващата, като в крайна сметка се получи плътен обръч от трептящи пламъчета. Ничи знаеше, че ефектът би бил същият дори ако ключовата лампа бе запалена с факла, а не с нишката на магията. Светлината плавно се усили и за броени секунди мрачното фоайе потъна в ярка светлина.
В центъра на облицования с плочки под се издигаше шадраван с формата на детелина. Водата от най-горната вана се изстрелваше високо към тавана, откъдето се спускаше по каскада от корита с все по-голям диаметър и фестонирани ръбове, които най-долу се спускаха през отвори, отстоящи на еднакво разстояние един от друг, за да се извият на дъга към основния басейн, чийто парапет бе изваян от светъл мрамор на пъстри петна, достатъчно широк, че да служи за пейка.
Околовръст овалното помещение се издигаха тъмночервени мраморни колони, които поддържаха кръгъл балкон, обикалящ покрай стената в пълен кръг — сякаш елитни гвардейци, застанали на стража. През прозорците на стъкления таван, отстоящ на трийсетина метра височина, се процеждаха тънки снопчета хладни привечерни лъчи, които се сливаха със сиянието на лампите в долната част на залата. Нощно време през този стъклен таван вероятно нахлуваше и студената лунна светлина, за да придаде на всичко наоколо особен призрачен вид. Но тази вечер беше новолуние, пък и при всичките тези облаци едва ли щеше да се прокрадне дори едничък лунен лъч. Доколкото можеше да мерне късчета небе между облаците, Ничи прецени, че Зед вероятно е прав — май наистина наближаваше дъжд.
В разрез с първоначалните впечатления от Магьосническата кула, залата представляваше красиво, топло преддверие на сграда със суров и враждебен вид. Тя отпращаше по един необясним начин към миналото на това място, изпълнено с живот и жизненост. Също като изоставения град в долината, тази празнота натъжи Ничи.
— Добре дошли в Магьосническата кула. Струва ми се най-удачно първо да…
— Зед! — изръмжа Ричард, като най-безцеремонно прекъсна дядо си. — Трябва да говоря с теб. Веднага. Важно е.
Любим дядо или не, Ничи усети, че Ричард е на ръба на търпението си. Побелелите му кокалчета, които стърчаха от стиснатите юмруци, контрастираха рязко с тъмния му загар и изпъкналите вени. По вида му личеше, че през последните дни почти не е спал, а едва ли и беше се хранил добре. Ничи не помнеше да го е виждала по-изтощен и изтормозен. Кара също явно бе на границата на издръжливостта, макар да го прикриваше добре. Морещиците бяха обучени да не обръщат внимание на физическия дискомфорт. Колкото и да бе превъзбуден от срещата с дядо си, обсебващото желание на Ричард да открие онази жена му пречеше да се наслади изцяло на момента.
Дивото препускане, превърнало се в начин на живот на Ричард, откакто го уцели стрелата и едва не умря, вече започваше да му се отразява фатално.
Зед примигна в най-искрена изненада.
— Добре, Ричард, разбира се. — Разпери ръце и заговори по-меко. — Знаеш, че винаги можеш да говориш с мен. За всичко, нали знаеш…
— Какво е „Лавинен огън“?
Това бе първото нещо, което попита и Ничи, щом се видяха.
Зед се вцепени, изглеждаше искрено смутен.