По заповед на президента

— Тази беше последната заповед, която получих, и мисля да й се подчиня — каза Торине, след което се обърна към Шърман: — Мога ли да ти помогна да прибереш това нещо, сержант?

— Всичко е под контрол, сър — каза Шърман. — Да прекъсна ли връзката, майоре?

— Да, сержант. Преди генерал Нейлър да ни е наредил да се върнем в Щатите.

Сержант Шърман се наведе леко напред, издърпа кабела от контакта и докладва:

— Връзката е прекъсната, сър.

Александър Певснер вдигна телефона на хотела.

— Пригответе автомобилите да ни закарат незабавно на летището — нареди той на испански. — Ще сме в гаража след минута.

— Благодаря ти — каза Кастило. — Благодаря ти за всичко, Алекс.

— Напротив, приятелю — каза Певснер. — Аз съм ти благодарен. Ти спази всички точки на нашата уговорка. Не си виновен, че по-висшестоящите от теб са склонни да убият човека, донесъл им вести, които не им харесват.

— И някога някой, възможно е това дори да е мой бивш колега, ще каже: „Нали точно това се опитваше да ни каже Певснер“ — каза Хауърд Кенеди. — Възможно е това да бъде казано пред този, който трябва да го чуе.

Той подаде ръка и Чарли я стисна, след което се ръкува с Певснер и си помисли, че сигурно ще мине много време, преди да се видят отново. Изненада се, когато Певснер слезе до гаража с тях и беше дори още по-изненадан, когато той седна зад кормилото на единия „Юкон“, очевидно с намерението да ги закара до летището.

Докато пътуваха по шосето, което се виеше край плажа, към летището, Певснер се обърна към Хауърд Кенеди, който седеше до Фернандо, и нареди:

— Запиши номерата на Сан Хосе — и трите — и ги дай на Чарли, Хауърд.

— Да, сър — каза Кенеди.

— Какви номера? — запита Кастило.

— Три номера, които се надявам да нямаш нужда да използваш. Онзи, който започва с 533, обикновено знае как да се свърже бързо с мен. Останалите два ще ти дадат информацията, която ти трябва — къде в Коста Рика можеш да намериш самолета. Надявам се да мога да ти я дам, докато летиш, но ако това не стане, звънни на някой от двата номера, попитай за себе си…

— Моля?

— Попитай за Чарли Кастило. Или, още по-добре, за Карл Госингер… Ти чуваш ли, Хауърд?

— Да, сър.

— Попитай за Карл Госингер и ще ти дадат информацията, с която разполагат. Ако не съм успял, ще ти кажат, че не знаят кой е Карл Госингер.

— Благодаря — каза Кастило.

— Моля те, не се обаждай на нито един от тях, освен ако не е необходимо. И ако първите два номера нямат информация, значи не съм успял и няма смисъл да се опитваш да ми се обадиш.

— Разбрах — каза Чарли.

Кастило почувства длан на рамото си и обърна глава. Хауърд Кенеди му подаваше лист от бележник. Той го взе.

— Опитай се да не го загубиш, Чарли — каза Кенеди. — А когато мине достатъчно време и си сигурен, че няма да ти трябват, защо не изгориш листа? Наистина не искам тези номера да попаднат в неподходящи ръце.

— Мислиш, че бившите ти колеги биха се заинтересували от тях, така ли?

— О, те винаги и от всичко се интересуват — каза Кенеди.