Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Кидипа е моя заложница заедно със синовете си. Тя ни последва от Картаген, за да се погрижи да бъдат спазвани интересите на Химера. Самия Терил, баща й, оставихме в Картаген, тъй като той е бездарен мъж и може само да говори с пяна на устата за Химера. Най-добре ще бъде, ако оставим града под опеката на Анаксилай, докато синовете му пораснат и се заемат с тези работи.
От погледите, които Хамилкар хвърляше към Кидипа, разбрах, че той й се възхищава, дори още повече — стори ми се, че е безумно влюбен в нея. Но кой ли не би се влюбил в тази властна и красива жена, която още като невръстна девойка умееше да върти мъжете на пръста си! Тя ни помоли със звънкия си глас да не се смущаваме от нея, а да продължим пира си. Тръгна плавно между нас и взе да налива чашите ни с вино. От време на време сядаше до някои от важните мъже на Картаген и говореше с тях като със стари познайници. Ние бяхме като омаяни от присъствието й и разговорите ни утихнаха. Всички следяха движенията й, а тя се наслаждаваше извънредно много, че е завладяла вниманието ни, и движенията й постепенно ставаха още по-съблазнителни. Погрижи се също синовете й да поздравят всички както подобава и започна да се жалва от алчността на сиракузкия тиран Гелон, който бе отнел двата града, Месина и Химера, падащи се от наследството на момчетата.
Сякаш случайно Кидипа приседна на крайчеца на ложето ми и се обърна към етруските вождове с думите:
— Възхвалявам бойното ви умение, славни етруски воини! Съжалявам, че не мога да говоря езика ви, но съм сигурна, че вие като цивилизовани мъже разбирате гръцки. Израсла съм в Химера и като девойче съм се къпала във водите на тукашната река. Ето защо не мога да понеса мисълта за разрухата на този град, още повече че това не е и във вашите интереси. Защо ви е да губите ценно време и сили за завземането на града? По-добре ще бъде, ако се заемете първо с гръцката войска, и веднага щом извоювате победа, Химера сама ще падне в краката ви.
Хамилкар кимна, сякаш да потвърди думите й, и каза:
— Анаксилай от Регион ме помоли за помощ и даде жена си и децата си като заложници. По този начин той се обвърза да се бие до последния воин на страната на Картаген. Така че сме длъжни да мислим и за неговите интереси, и за интересите на тези момченца. Няма да имаме никаква полза, ако разрушим Химера.
Повдигнах се на лакът и отвърнах:
— Самият аз изпитвам слабост към Химера и жителите й, но законите на войната са безмилостни. Безумен е военачалникът, който поради гласа на сърцето си застава между два огъня. Ако започнем тук открит бой с гръцката войска, навярно ще бъдем нападнати в гръб, и то не от друг, а от същата тази Химера, която толкова жалим.
Кидипа се обърна рязко към мен и запуши устата ми с бялата си ръка. После се вгледа в очите ми и се престори, че чак сега ме разпознава.
— Ти ли си това, Турмс? — извика тя с престорена изненада в гласа. — Колко се радвам да те видя пак! Хайде да вдигнем наздравица за срещата ни и да не говорим безсмислици!
Тя ми попречи да продължа, като изля насила в гърлото ми вино с една златна чаша. Докато кашлях, тя продължи с усмивка:
— Моля, не се сърдете за държанието ми, но ето този красив мъж беше някога моето първо увлечение. И до ден-днешен изпитвам слабост към него и не мога да се въздържа — трябва да вдигна наздравица в негова чест.
Тя отпи от виното си и ни огледа всички със сладостно премрежен поглед. Когато отново се опитах да кажа нещо, Кидипа накара синовете си да се струпат около мен и да ми се умилкват, тъй че сметнах за най-разумно да замълча. Самата тя също взе да гали страните ми и шията ми. От всичко това усетих, че ме полазват тръпки, и забелязах, че Хамилкар гледа към мен сърдито. Лицето му се помрачи, той прехапа устни и каза: