Черната призма [bg]

Капитанът се огледа предизвикателно, несломен, но не смееше да срещне очите на Призмата. Явно всички на пристанището бяха видели опита за бягство. Държането му бе на човек, който знае, че ще умре, и иска да умре достойно. Беше хванал куража си здраво в ръце.

— Тъй вярно. Губернаторът ни нае снощи. Аз вече исках да се измъкна. — Разбира се, че е искал. Всеки притежател на кораб искаше да се измъкне, и то по възможност вчера.

— Съществува стара традиция — каза високо Гавин на събралата се тълпа — по Слънцеднев да бъде помилван един човек. Както е милостив Оролам, така трябва да сме милостиви и ние.

— Слава на Оролам и на неговия наместник Призмата — възкликна губернатор Красос и се надигна тежко на крака. — Няма да съжалявате за това, лорд Призма.

Гавин притегли надвиолетово, заради неговата невидимост, и халоса Красос зад коленете, без дори да погледне към него. Мъжът се строполи. Гавин се обърна към капитана.

— Капитане, по закон би трябвало да ви заключа в килия и да ви оставя на съдбата. Вместо това ще ви освободя и ще ви дам своя кораб — кораба, който ви бе конфискуван — и екипажа ви. Ще ви държа под око, капитане. Служете добре.

Капитанът изглеждаше като ударен от гръм. После очите му се наляха със сълзи.

— Какво?! — възкликна Красос.

— Губернатор Красос, вие не се подчинихте на моя заповед и уронихте авторитета на службата си. Един губернатор трябва да помага на народа, а не да го потиска. Вие крадяхте от хората, които Оролам ви е дал да водите. Вие сте крадец и страхливец. Ето защо ви лишавам от губернаторския пост. Искахте да си вземете богатствата и да се махнете оттук? Така да бъде.

Гавин избра един от сандъците, които Красос бе взел със себе си. Той бе пълен с разкошни дрехи — голям и толкова тежък, че на един човек щеше да му е трудно да го държи. Проби големи дупки в капака, дъното и страните му. Даде заповеди и стражите сложиха сандъка в ръцете на Красос, а после го овързаха с въжета.

— Не можете да направите това! — викна Красос.

— Вече го направих — отвърна Гавин. — От вас зависи само как ще го посрещнете.

— Семейството ми ще чуе за това! — заплаши Красос.

— Тогава нека чуят, че си умрял като мъж — рече Гавин.

Сякаш го бе зашлевил през лицето. Явно семейството означаваше всичко за този човек.

Гавин притегли върху водата синя платформа.

— Искахте да избягате, лорд Красос? Ами, вървете.

Красос слезе по стълбите от син луксин и стъпи на плота, понесъл своя сандък. Измина около петнайсет крачки, преди луксинът да се напука и той да цопне във водата. След мигове вече риташе, за да попречи на сандъка да мине над главата му и да го удави.