Светилата [bg]

— Елате в кухнята — рече тя, — ще приготвя чай.

— Много сте мила, благодаря.

Девлин я последва до кухнята в дъното на къщата и там я изчака да напълни чайника и да го сложи на печката. Анна беше страшно отслабнала. Бузите ѝ бяха хлътнали, кожата ѝ беше восъчно бледа, изпитото ѝ тяло говореше за недохранване, крайниците ѝ трепереха от изтощение, все едно не беше хапвала от седмици. Капеланът набързо огледа помещението. На мивката бяха оставени да съхнат чиниите от закуската, от всички съдове имаше по два, включително и две керамични чашки за яйца, изрисувани с виещи се къпини. Освен ако Лидия Уелс не беше имала гост рано сутринта — което беше малко вероятно, — значи Анна поне беше закусила. На дъската за хляб лежеше половин самун, увит в ленена кърпа, подносът с маслото още не беше прибран.

— Желаете ли бисквити с чая?

— Много сте мила — рече отново Девлин и смутен от повторението на тази изтъркана фраза, забързано добави: — Изключително се радвам, госпожице Уедърел, че сте отхвърлили зависимостта си от китайския опиат.

— Госпожа Уелс не би го търпяла в дома си — отвърна Анна и прибра зад ухото си един кичур коса, който падаше върху лицето.

След това отиде да вземе кутията с бисквити от килера.

— Права е да е толкова строга — продължи капеланът, — но поздравленията са за вас. Проявили сте завидна сила, щом сте се преборили със зависимостта. Познавам големи мъже, които са се провалили в това начинание.

Когато биваше притеснен, той винаги се държеше сковано и официално.

— Аз просто престанах — каза Анна.

— Да — кимна Девлин, — спирането отведнъж е единственият начин, разбира се. Но в последвалите седмици сигурно са ви измъчвали какви ли не изкушения.

— Не, просто вече нямах нужда от него.

— Твърде скромна сте.

— Не се превземам — възрази тя. — След като установих, че вече не ми действа, продължих да го пуша, докато не свърши всичкият. Но не усещах нищо.

Девлин я огледа преценяващо.

— И забелязвате ли оттогава подобрение в здравословното си състояние?

— Не знам — отвърна Анна, докато подреждаше бисквитите в чинията. — Не се оплаквам.

— Простете, че ви противореча, госпожице Уедърел, но изобщо не изглеждате добре.

— Имате предвид, че съм твърде слаба.

— Ужасяващо слаба сте, скъпа.

— Студено ми е. Все ми е студено напоследък.