Шансове
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Вълова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Шансове». Краткое содержание книги:
— Мога да си живея тук до края на света! — въздишаше замечтано Олимпия.
— А на мен вече ми писна.
— Вземи колата тогава и иди да се повеселиш.
— Знаеш, че не мога да карам — възрази ядосана Лъки.
— Научи я да кара, мило мое котараче — помоли Олимпия новопридобития си любим.
Уорис действаше внимателно. Не трябваше да прибързва и да направи грешен ход. През трите дни във вилата се беше убедил, че тя е наистина много богато момиче. Беше научил и фамилията й — Станислопулос. Име, сравнявано с това на Онасис. Освен това беше много палава. И след като бе преодолял първоначалното й отвращение към ебането, тя беше започнала да подскача в леглото и да се нахвърля лакомо върху него като индианец към уиски. Учеше я на всичко, което сам знаеше, а тя поглъщаше жадно уроците му. Естествено присъствието на приятелката й пораждаше някои неудобства. Той не харесваше Лъки. Тя пък не харесваше него. Да я научи да кара, щеше да е един чудесен начин да се отърве от тая досадница.
Лъки усвои техниката на управление още през първия половин час. Изпълнена с увереност, тя откара Уорис обратно във вилата, остави го и седна сама зад волана. Откри, че страшно си пада по шофирането. Усещането за ускорение при натискане педала на газта беше наистина откритие. Тръгна с колата в източна посока, към Италия, и стигна Сан Ремо. Там паркира и се разходи няколко часа. После се върна обратно във вилата по крайбрежния, лъкатушещ път. Влезе в къщата в полунощ в приповдигнато настроение.
Олимпия и Уорис танцуваха бясно под звуците на румба от радиото. Олимпия беше по бикини и високи токчета. Уорис беше прилично облечен в широк летен панталон и риза. Танцуваха сериозни. Големите гърди на Олимпия се полюшваха апетитно, демонстрираха цялото си великолепие. И двамата бяха дрогирани. Уорис беше свил последната от своите цигари с „Акапулко Голд“ и марихуана.
— О, ти си се върнала — изкикоти се Олимпия. — Мислехме да се издокараме и да се спуснем до казиното. Искаш ли да дойдеш с нас?
— И още как — побърза да се съгласи Лъки.
— Тогава се преобличаме! Сигурна съм, че леличка има в гардероба си нещо, което ще ни свърши работа.
Пипа Санчес беше бясна. Не стига, че Уорис Чартърс изчезна, но отмъкна със себе си и шестте ксерокопия от любимия й сценарий. Направо ужас! Заради това заслужаваше да му се резнат ташаците!
Пипа реши да остане в Кан, докато не го намери. Подлецът се криеше някъде. Вероятно се спотайваше, докато се увери, че е заминала, за да може безпрепятствено да присвои скъпоценната й собственост. А щом веднъж беше постъпил като боклук, значи въобще си беше боклук. Трябваше да го надуши досега. Момчето я беше учило: „Винаги надушвай опасността, когато те доближава. Така ще можеш да я избегнеш.“ Как обаче се беше случило така, че той самият не можа да надуши опасността…
Всичко да върви на майната си! Пипа облече най-впитата, най-сексапилната си червена рокля. Дръзко излезе в града с един боливийски бижутер, с когото се беше запознала. Ако той беше толкова богат, колкото изглеждаше, навярно можеше да се заинтересува от нейния сценарий и да инвестира във филмовата продукция.
Облечени от глава до пети в дрехи на лелята, Олимпия и Лъки седяха в белия „Мерцедес“, който с рев хвърчеше по улиците на Кан, управляван от Уорис.
— И аз трябва да се преоблека — каза той. — Ще ви оставя двете в „Синия бар“ и ще се върна след десет минути.
— Защо да не дойдем с теб?
— Защото така е по-добре.
Нямаше никакво намерение да им позволи да видят долнопробната дупка, в която беше отседнал. Освен това искаше да си събере партакешите и да натовари двата куфара в багажника на колата. Искаше максимално да се възползва от създалата се ситуация.
— Добре де — сърдито каза Олимпия. — Но ако видя някой по-готин от тебе, не очаквай да ме завариш тук, когато се върнеш.
— Десет минути. Наблюдавай я, Лъки.
Лъки слабо се усмихна, по-скоро само разтегна устни. Да наблюдава Олимпия! Господи! Щеше сама да грабне първия що-годе приличен тип, който се залепеше за тях и да накара Олимпия да напъха езика си в гърлото му. Само и само да се отърве от тоя мухльо, когото намразваше все повече и повече.
Той ги настани на една маса, поръча им пиене и изчезна.
— Хей — каза Лъки, — виждаш ли оня, ей там? Не сваля поглед от теб.
Олимпия веднага налапа въдицата.
— Къде? — попита бързо тя и изпъчи гърди.
Джино, 1966
Джино лежеше в голямото кралско легло в спалнята на своя апартамент в „Мираж“ и гледаше как момичето се облича. Беше много слаба. С дълги крака, кокалести рамене и тъничка талия. Не разбираше защо е избрал точно нея. Въобще не беше неговия тип.