Пепел от светове

Маргарет видя как синът й хвърля нервен поглед към хилядите тракащи работници, воините с големи кръстове на броните и дарителите с тигрови черти.

— Не се тревожи, Антон, кликисите няма да ни наранят. Вече не.

— Как бих могъл да споря с теб? Ти имаш повече опит с тях от всички хора.

— Да не би да се опитваш да се успокоиш сам?

— Всъщност да.

Маргарет и Антон си носеха припаси, а люпилото им бе осигурило една кошерна кула, в която да се настанят. След заминаването на Рлинда и БиБоб Маргарет и синът й се нанесоха във временния си дом и се захванаха за работа. Отначало се чувстваха неудобно, главно защото прекарваха толкова много време заедно, но бързо успяха да се превърнат в успешен екип. Станаха по-близки от всякога. Маргарет му разказваше истории за баща му, а Антон описа годините, през които бе плувал във водите на университетската политика и как илдирийците го бяха допуснали сред себе си, за да преведе Сагата за седемте слънца. Разказа й и много неща за Вао’сх.

— Ще свикна — каза той. — Много истории за кликисите ни чакат да ги запишем. Това е най-важното.

— В такъв случай е време отново да се срещнем с люпилото.

От всички разпръснати кошери единствените кликиси, които продължаваха да функционират, бяха онези, които се намираха най-близо до Единственото люпило на корабите-рояци над Земята. Останалите буболечки продължаваха да са в хибернация, от която може би никога нямаше да излязат. Дейвлин-люпилото не бе успял да превъзмогне осакатяващото въздействие на кликиската сирена, но Маргарет не беше сигурна колко силно изобщо се е опитвал. Внезапното парализиране на толкова много части от кошерното съзнание бе дало на Дейвлин пролуката, от която се нуждаеше, за да се наложи за постоянно със своята силна и независима личност.