Неизживени спомени

Кутията, която току-що бе изровил, бе сложена за заблуда! Поп сигурно се е сетил, че някой може да разгадае номера му с плоските камъни, и тук, в имота на Кембър, бе решил да приложи един от старите си трикове. Веднъж открил ненужните облигации, иманярят не би предположил, че тук, на същото това място, има друго скривалище.

— Освен ако няма карта — прошепна Ейс. — Като мен.

Той грабна кирката и лопатата и хукна към обора.

Видя старото ремарке и се спусна към него. Почти беше стигнал, когато се препъна в нещо и падна на земята. Огледа се и веднага видя какво го бе спънало.

Лопата. С прясна пръст по острието.

Започна да го обзема лошо предчувствие. Много лошо. Тръгна от корема, плъзна към гърдите, разпростря се в слабините му. Зъбите му бавно се оголиха в грозна гримаса.

Той се изправи на крака и видя плоския камък, обърнат с мръсната страна нагоре. Беше хвърлен встрани. Някой бе идвал тук преди него, и то съвсем скоро, ако се съди по прясната пръст. Някой бе откраднал имането му.

— Не — прошепна той. Думата излезе от устата му като храчка. — Не!

Недалеч от лопатата и обърнатия камък Ейс видя купчина рохка пръст, нахвърляна безразборно върху малка дупка. Зарязвайки инструментите и лопатата, която крадецът бе оставил след себе си, той падна на колене и започна да разравя пръстта с ръце. След по-малко от минута намери кутията.

Извади я и отвори капака.

Вътре нямаше нищо освен бял, чист плик.

Ейс го разкъса набързо и отвътре изпадна лист хартия и още един по-малък плик. Най-напред разгъна листа. На него беше напечатан текст. Ейс онемя. Писмото бе адресирано до него.