Преродена любов

— О, всичко е наред. Да ти предложа ли нещо. — спря се. —Аз.

Силата на навика беше огромна и тя усети как отново се вкопчва в стола.

— Всичко е наред, мамен — промърмори Хекс. — Не е нужно да ме обслужваш. Всъщност не искам да го правиш.

Есен хвана с треперещата си ръка края на плитката си.

— Тази вечер се чувствам доста унила.

— Усещам го — Хекс пристъпи към нея, а облеченото й в кожа тяло беше така силно и излъчващо увереност. — И съм наясно защо, така че не се налага да обясняваш. Ще бъде добре просто да махнеш с ръка на миналото. Трябва да го сториш, ако искаш да продължиш напред с живота си.

Есен съсредоточи вниманието си върху тъмните прозорци, като си представяше реката отвъд тях.

— Не знам какво да правя със себе си, ако не служа.

— Именно това се налага да разбереш. Какво ти харесва, къде би желала да отидеш, как да запълваш нощите си. Такъв е животът, ако имаш късмет.

— Вместо възможности виждам само празнота. Особено без.

Не, нямаше да мисли за него. Тормент даде ясно да се разбере какво представляваше връзката им.

— Има нещо, което вероятно трябва да знаеш — заяви дъщеря й. — За него.

— Произнесох ли името му?

— Не се налага. Чуй, той.

— Не, не ми казвай. Между нас няма нищо — най-скъпа Скрайб Върджин, така я болеше да го каже. — И никога не е имало. Така че няма нужда да научавам каквото и да било за него.

— Изпразва къщата, тази, в която са живели с Уелси. Прекарал е предишната нощ да опакова вещи и да ги раздава, мебелите са подготвени за изнасяне. Ще я продава.

— Ами. Браво на него.

— Ще дойде да те види.

Есен скочи от креслото и се втурна към прозорците, а сърцето й заблъска в гърдите.

— Откъде знаеш?

— Каза ми го преди малко, когато отидох да докладвам на краля. Иска да ти се извини.

Есен опря пръсти в студеното стъкло и възглавничките им бързо изтръпнаха.

— Питам се, за какво по-точно. За това, че беше прав? Или може би за това, че беше откровен и призна за липсата си на чувства към мен? Обясни ми, че съм само инструмент да освободи любимата си. И двете неща са истина и по тази причина няма за какво друго да се извинява освен за тона си.

— Наранил те е.

— Не повече, отколкото съм била наранявана и преди — Есен отдръпна ръце от прозореца и започна да ги разтрива, за да ги стопли. — Пътищата ни се пресякоха на два пъти в живота ни и не бих казала, че изпитвам потребност да поддържаме контакт. Макар преценката му за характера и недостатъците ми да е вярна, няма нужда да ми бъде разяснявана отново, пък макар и разкрасена с думи като «съжалявам», които нищо не значат. Подобна откровеност се запомня още при първия път, когато е изречена.

Последва дълго мълчание.

— Както знаеш — заговори тихо Хекс, — двамата с Джон имахме проблеми. Големи трудности, с които не можех да се примиря, макар да го обичам. Наистина мислех, че всичко е свършило. Онова, което ме убеди в противното, са не думите му, а делата му.