Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
— Томпсън, нанеси на картата курса й. Г-н Гудмън, онзи MOSS готов ли е за изстрелване?
— Тъй вярно — отвърна торпедният офицер.
„В. К. Коновалов“
— Дали ги унищожихме? — попита замполитът.
— Вероятно — неуверено отговори Туполев. — Трябва да се приближим, за да се уверим. Бавен напред!
— Бавен напред.
„Поджи“
„Поджи“ вече се бе приближила на по-малко от две хиляди метра от „Коновалов“ и продължаваше да я блъска безмилостно с импулси.
— Тя се движи, сър. Не много бързо, доколкото мога да разбера от пасивния сонар — съобщи Палмър.
— Много добре, продължавайте да я обсипвате с импулси! — заповяда Ууд.
— Тъй вярно.
— Имаме ли решение?
— Прихват постоянен — отвърна Рейнолдс. — Време до целта една минута и осемнадесет секунди. И двете „рибки“ са готови.
— Право напред една трета!
— Право напред една трета, слушам! — „Поджи“ забави ход. Командирът й се чудеше какво оправдание ще може да намери за стрелбата.
„Червения октомври“
— Шкипер, импулсът беше от наш сонар, от север-североизток. Маломощен импулс, сър, сигурно са близо.
— Мислиш ли, че ще можеш да се свържеш по подводния телефон?
— Да, сър.
— Капитане — обърна се към него Манкузо, — моля за разрешение за връзка с моя кораб.
— Да.
— Джоунс, свържи се с нея незабавно.
— Слушам. Джоунси вика Френчи, чувате ли ме? — промърмори сонарният оператор в микрофона. — Френчи, отговори!
„Далас“
— Командир, тук сонар, на телефона е Джоунси.
Чембърс вдигна слушалката на телефона в командния пункт.
— Джоунс. Говори Чембърс. В какво състояние сте?
Манкузо взе микрофона от подчинения си.
— Уоли, говори Барт — каза той. — Отнесохме един в средата, но се държим. Можете ли да ни прикриете?
— Тъй вярно. Започваме веднага, край. — Чембърс върна телефона на мястото му. — Гудмън, наводнете тръбата на „МОСС“. Окей, ще тръгнем след „МОСС“ и, ако „Алфа“ стреля по него, ще я унищожим. Настройте го да измине две хиляди метра направо и след това да завие на юг.
— Готово. Външният люк отворен, сър.
— Пуск!
— „МОСС“ изстрелян, сър.
Макетът се втурна напред с двадесет възела в продължение на две минути, за да се отдалечи от „Далас“ и след това намали скоростта си. Тялото му приличаше на торпедо, в чиято предна част се помещаваше мощен сонарен преобразувател, който излъчваше записани на магнетофонна лента шумове на подводница от клас 688. „Далас“ се движеше на хиляда метра след макета и с няколко десетки метра по-надълбоко.
„Коновалов“ приближи предпазливо стената от мехурчета, следвана на север от „Поджи“.
— Стреляй по макета, копеле! — прошепна Чембърс. Всички, които бяха в щурмовия център, го чуха и кимнаха със зловещо одобрение.
„Червения октомври“
Рамиус прецени, че „озвучената“ зона вече ги е отделила от „Алфа“. Заповяда отново да включат двигателите и „Червения октомври“ започна да се отдалечава в североизточна посока.
„В. К. Коновалов“
— Рул десет градуса наляво — тихо заповяда Туполев. — Ще заобиколим мъртвата зона от север и когато завием обратно, ще разберем дали са все още живи. Но преди това ще трябва да се отървем от шума.
— Все още нищо — докладва мичманът. — Никакъв удар в дъното, никакви шумове… Нов контакт, азимут едно-седем-нула… Различен шум, другарю капитан, едно витло… Звучи като американско.
— Направление?
— Юг, според мен. Да, юг… Шумът се променя. Американска е.
— Американска подводница е пуснала примамка. Ще я пренебрегнем.
— Да я пренебрегнем? — озадачи се замполитът.
— Другарю, ако ти беше тръгнал на север от нас и те бяха торпилирали, щеше ли след това да се отправиш на юг? Да, ти щеше, но не и Марко. Много е ясно. Американците ни примамват, за да ни отвлекат от него. Този номер не е много мъдър. Марко щеше да постъпи по-умно. Щеше да тръгне на север. Познавам го и зная как размишлява. Сега се е насочил на север, може би на североизток. Те няма да ни подмамват, ако той е мъртъв. Сега вече знаем, че е жив, макар и осакатен. Ще го открием и ще свършим с него — тихо каза Туполев, погълнат напълно от лова на „Червения октомври“ и припомняйки си всичко, на което беше научен. Сега щеше да докаже, че е новият майстор. Съвестта му беше спокойна. Туполев следваше предопределената си съдба.