Кралска поръчка
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Придворният убиец #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралска поръчка». Краткое содержание книги:
Славен завъртя глава, привидно, за да скрие усмивката си от нея, ала всъщност за да я покаже по-добре на присъстващите.
— Бъкип ще бъде охраняван добре, милейди. Братовчед ми лорд Ясен, наследник на Фароу, изрази желание да се нагърби с отбраната му. Тук ще бъде оставено цялото опълчение, защото нямаме нужда от него в Трейдфорд. Съмнявам се, че ще се нуждае от помощта на още една жена, обременявана от фустите си и издутия си корем.
Избухналият смях ме смая. Грубата му духовитост повече приличаше на кръчмарски побойник, отколкото на принц в собствения му замък. Тя ми напомни за кралица Желана в най-лошите й моменти, опиянена от вино и билки. И все пак те се разсмяха — на високата маса и мнозина на по-ниските. Очарованието и забавленията на Славен им допадаха. Тези блюдолизци щяха да приемат всичките му обиди и шутовщини заедно с месото и виното, което поглъщаха на масата му. Кетрикен, сякаш бе онемяла. Тя стана и щеше да напусне масата, ако кралят не протегна треперещата си ръка.
— Моля те, скъпа — каза той и пресекливият му глас ясно се разнесе в залата. — Не ме оставяй. Искам да си до мен.
— Виждате ли, такава е волята на вашия крал — побърза да й напомни Славен и се съмнявам, че дори той можеше напълно да осъзнае късмета си, накарал краля да й отправи такава молба в такъв момент. Кетрикен неохотно се отпусна на мястото си. Долната й устна трепереше и лицето й беше зачервено. За миг ми се стори, че ще избухне в сълзи. Това щеше да е окончателният триумф за Славен, доказателство за емоционалната й неустойчивост на разплодна кобила. Ала тя дълбоко си пое дъх, обърна се към краля, хвана ръката му и тихо, но ясно му отговори:
— Вие сте мой крал, пред когото съм положила клетва. Да бъде волята ви, милорд. Няма да ви изоставя.
После сведе глава. Славен приветливо кимна. Съгласието й бе последвано от всеобщо оживление. Когато глъчката утихна, принцът продължи още няколко минути да говори, ала вече беше постигнал целта си. Той се спря главно върху благоразумието на решението си и отбеляза, че било по-добре Бъкип сам да се защитава, без да се бои за своя владетел. Дори има дързостта да намекне, че след като кралят и престолонаследницата се оттеглят от крепостта, Бъкип вече нямало да е мишена на нападения, защото пиратите нямало какво да спечелят, ако го превземат. Скоро след това отведоха краля в покоите му. Кетрикен се извини и го придружи. Настана глъчка. Бяха изнесени бурета с бира и бъчви младо вино. Менестрели от Вътрешните херцогства се разположиха в ъглите на Голямата зала, а принцът и неговата компания избраха да се забавляват с куклено представление, дръзка постановка, озаглавена „Прелъстяването на гостилничарския син“. Отблъснах чинията си и се обърнах към Бърич. Погледите ни се срещнаха и двамата едновременно се изправихме.
(обратно)26 Връзката
Претопените, изглежда, не можеха да изпитват никакви емоции. Те не бяха зли, не се радваха на престъпленията си. Когато преставаха да чувстват каквото и да било към другите хора и твари, те скъсваха всичките си връзки с обществото. Безсърдечният, суров и безчувствен човек все пак знае, че не винаги може да показва отношението си към другите и продължава да е член на семейството си. Претопените бяха изгубили дори способността да се преструват, че изпитват нещо към близките си. Емоциите им не само изчезваха — те ги забравяха и дори не можеха да предвидят поведението на другите хора въз основа на емоционалните им реакции.
Умелите са тяхна пълна противоположност. Те могат да се пресегнат и отдалече да разберат какво мислят и чувстват другите. Ако притежават силно Умение, те са способни да налагат мислите и чувствата си на другите. Поради повишената си чувствителност към чужди емоции и мисли, те притежават прекалено много от онова, което изцяло липсва на претопените.
Принцът престолонаследник Искрен споделяше, че претопените изглеждат неподвластни на неговото Умение. С други думи, че не усеща какво изпитват и не може да чете мислите им. Това обаче не означава, че те са били безчувствени за Умението му. Дали Искреновото Умение може да ги е привличало към Бъкип? Дали неговото пресягане е събуждало в тях жажда, спомен за онова, което са изгубили? Подбудите им трябва да са били изключително силни, тъй като те вървяха през лед и вода, вечно насочващи се към Бъкип. А когато Искрен се отправи на своя поход, придвижването на претопени към крепостта като че ли престана.
Сенч ЗвездопадСтигнахме до вратата на крал Умен и почукахме. Шутът ни отвори. Бях забелязал, че Уолас е сред гуляйджиите в Голямата зала и че беше останал, след като отведоха краля.