Спиращият войната

Той тръгна, без да й обърне внимание.

— Аз съм вашата кралица. Ще отговориш на въпроса ми!

За нейна изненада той спря. Обърна се и я погледна раздразнено.

— Безжизнени са нападнали двореца, Съсъд. Опитват се да стигнат до Бога крал.

— Това и сама го разбрах, жрецо — каза рязко Сири. — Кои са те?

— Не знам — отвърна Трилидийс и извърна очи. В този момент отвън се чу крясък, последван от шум на битка.

— Трябва да тръгваме — каза Трилидийс на един от другите жреци. Бяха може би десетина в стаята, с още шестима войници. — Дворецът има твърде много входове и коридори. Много лесно ще ни обкръжат.

— Задният изход? — попита другият жрец.

— Ако можем да стигнем до него — отвърна Трилидийс. — Къде е подкреплението, за което настоях?

— Няма да дойдат, ваша милост — каза нов глас. Сири се обърна и видя Сини пръсти, с изпито лице, да влиза през отсрещната врата с двама ранени войници. — Врагът е завзел източното крило и настъпва насам.

Трилидийс изруга.

— Трябва да заведем негово величество на безопасно място! — каза Сини пръсти.

— Знам го много добре — сряза го Трилидийс.

— Ако източното крило е паднало — намеси се друг жрец, — няма да можем да се измъкнем натам.

Сири гледаше безпомощно и се опитваше да привлече вниманието на Сини пръсти. Той засече погледа й, кимна й скришом и се усмихна.

— Ваша милост — каза Сини пръсти. — Можем да се измъкнем през тунелите.

Шумът от боя се приближаваше. На Сири й се стори, че идва буквално отвсякъде.

— Може би — каза Трилидийс, докато един от жреците му притича към вратата и надникна навън. Войниците, които бяха дошли със Сини пръсти, бяха седнали до стената, целите плувнали в кръв. Единият като че ли не дишаше.

— Трябва да тръгваме — каза припряно Сини пръсти.

Трилидийс мълчеше. После отиде до войниците и взе меча на единия.

— Добре. Джендрен, вземи половината ни войници и иди със Сини пръсти. Отведете негово величество на безопасно място. — Погледна Сини пръсти. — Стигнете до пристана, ако можете.

— Да, ваша милост — отвърна Сини пръсти, видимо облекчен.

Жреците пуснаха Бога крал и той се втурна към Сири и я прегърна. Тя също го прегърна. Мъчеше се да разбере какво става.

Сини пръсти. Да тръгнат с него беше логично — погледът му издаваше, че има план как да спаси нея и Бога крал, да ги измъкне от ръцете на жреците. И все пак… Нещо като че ли не беше наред.

Един от жреците подбра трима войници, отидоха в другия край на стаята и надникнаха навън. После махнаха на Сири и на Бога крал. Другите жреци взеха оръжията от мъртвите стражи и тръгнаха с Трилидийс.

Сини пръсти задърпа Сири за ръката.

— Хайде, кралице — зашепна й. — Обещах ви. Да се махнем от тази бъркотия.

— А жреците? — попита тя.

Трилидийс я погледна през рамо.

— Глупаво момиче. Върви! Нападателите идват. Ще се оставим да ни видят и ще ги отведем в друга посока. Ще предположат, че знаем къде е Богът крал. — Жреците с него не изглеждаха обнадеждени. Ако — когато — ги хванеха, щяха да ги избият.

— Хайде! — изсъска Сини пръсти.