Безумният кораб

— Не разбирам — тихо каза той. В гласа му все още се долавяше гняв. — Той те е обезчестил, Алтея. Покварил те е. Аз побеснях, когато научих. Исках да го предизвикам; бях сигурен, че ти го мразиш. Бях сигурен, че той заслужава да умре. Бях убеден, че той никога няма да посмее да се върне в Бингтаун след онова, което е сторил. А когато той дръзна да цъфне, аз възнамерявах да го убия. Две неща не ми позволиха: не можех да го сторя, без да разкрия причината за постъпката си, а аз не исках да засягам репутацията ти. Освен това разбрах, че той е посетил дома ти. Помислих си, че все пак е решил да постъпи честно. Но ако той ти е предложил, а ти си отказала… Той отправи ли подобно предложение? Това ли е причината: изпитваш някакъв дълг към него?

Граг говореше с настойчивост, породена от отчаяние: полагаше огромни усилия да разбере поведение, което бе неспособен да осмисли.

Алтея се надигна и също се приближи до вратата. И също се загледа в притъмняващия лес. Сенките на клонки и листа се преплитаха и сливаха една в друга.

— Той не ме е насилвал — рече тя. — Това трябва да ти призная. Случилото се между нас не беше разумно. Но в него отсъстваше принуда: вината е колкото на Брашън, толкова и моя.

— Той е мъжът — отсечено заяви Граг, скръствайки ръце. — Вината е негова. Той е трябвало да те защити, а не да се възползва от слабостта ти. Един мъж трябва да притежава контрол над страстта си. Той е трябвало да прояви по-голяма сдържаност.

Тя слушаше смаяна. Наистина ли той гледаше на нея по такъв начин? Наистина ли я смяташе за слабо и безпомощно създание, което трябваше да бъде напътствано и закриляно от най-близкия мъж? Нима той наистина смяташе, че тя не би могла да спре Брашън, ако бе поискала? В първия момент Алтея почувства изникването на огромна бездна, отделяща двамата; в следващия миг тази празнота се изпълни с гнева ѝ. Тя възнамеряваше да захвърли насреща му съкрушителни думи, да го принуди да разбере, че тя владее собствения си живот. Но тя не каза нищо, защото яростта се стопи също тъй бързо, както се беше появила, заменена от осъзнаването, че подобни усилия биха били напразни. Тя гледаше на случилото се с Брашън като на момент от живота им, касаещ само двама им. Граг виждаше в него нещо, което е било причинено на нея, нещо, което трябва да я е променило завинаги. Нещо, противоречащо на неговото разбиране за допустимото в цивилизованото общество. Докато срамът и вината на Алтея произлизаха не от усещането, че тя е сторила нещо лошо, а от страха за последиците, които евентуално разкриване би донесло на близките ѝ. Тези два възгледа бяха напълно противоположни.