Убиецът на Шута

Това не събуди съчувствие у мен. Само ме ядоса още повече. Това беше моя болка — ограбили ми бяха неща, които бях ценяла. Как смееше да ме гледа все едно той беше уязвеният? Скръстих отново ръце, този път за да го изключа от себе си. Наведох глава, за да не ми се налага да го гледам. Когато сложи ръка на бузата ми и другата на темето ми, само стегнах мускули и се присвих по-силно.

Той въздъхна.

— Старая се, Пчеличке. Не успявам понякога. Спасих каквото помислих, че е важно за теб. Когато поискаш, кажи ми и ще ги вземем и ще ги сложим в новата ти стая. Исках да е нещо като изненада за теб. Мислех, че ще ти хареса да имаш Жълтия апартамент. Беше грешка. Твърде голяма промяна и твърде бързо, и ти трябваше да имаш повече дума в това.

Не се отпуснах, но го слушах.

— Тъй. Това няма да е изненада. След пет дни двамата с теб ще отидем в Крайречни дъбове. Ревъл беше достатъчно съобразителен да предположи, че може би ще искаш сама да избереш плата за зимните си туники. И ще посетим обущаря, вместо да го чакаме да направи зимното си гостуване тук. Краката ти вече са пораснали повече, отколкото се полага за година. Ревъл каза, че имаш нужда от нови обувки и че ти трябват и ботуши. За езда.

Това ме жегна толкова, че вдигнах глава към него. Тъга все още изпълваше очите му, но той каза мило:

— Това беше изненада за мен. Много приятна.

Отново наведох очи. Не бях имала намерение да е каквото и да било за него. Макар че, като си го помислих сега, бях очаквала с нетърпение да ме види, че мога да яздя, въпреки че нито той, нито Ридъл бяха намерили време да помислят, че е достатъчно важно да ме научат. Тогава осъзнах колко дълбоко съм ядосана и на двамата от това, че винаги като че ли отделят повече време за Шън, отколкото за мен. Исках да задържа този гняв и да го направя по-дълбок и по-силен. Но повече от това исках ласките на мама в стаята, където щях да спя тази нощ.