Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
Норта вдигна глава и изгледа с пламтящ поглед лорд-протектора, преди да се озърне към другите капитани. Лирна се зачуди дали не се мисли за единствения разумен човек в армия от полудели. Когато взорът му се спря на нея, той заговори отново, с безизразен глас, който издаваше крайно опасен човек:
— Може да не се пада на мен да се съмнявам в думата ви, ваше величество, но въпреки това ще искам от вас да я удържите.
Още една седмица преход ги изведе от приятната хълмиста земя в широка прашна равнина, чиято единствена интересна черта бе дълга река, която криволичеше на изток, горе-долу успоредно на пътя.
— Поне няма да ни нападнат изневиделица — отбеляза граф Марвен, докато оглеждаше голия пейзаж. — Тук не можеш да скриеш и един кон.
На следващия ден на мъгливия хоризонт се появи смътно назъбено очертание, което се превърна в голяма сграда, украсена с множество остри шпилове. Издигаше се в един широк завой на реката и беше с размера на малък град, но ѝ липсваха каквито и да било къщи. Вместо това се състоеше от поредица пирамидални структури, наредени в спирала, всички увенчани с кули с нарастваща височина, като най-високата се издигаше на поне двеста стъпки.
— Крепост? — зачуди се Бентен, когато се приближиха на половин миля от сградата.
— Няма защитни стени — каза Илтис. — А и да имаше, няма кой да ги охранява.
Приближаването им не предизвика никаква реакция, пирамидите си стояха без нито следа от светлина или движение. Лирна чу тропота на галопиращ кон и когато се обърна, видя, че е Мъдрост. Лирна беше оставила Стрела в Кралството, тъй като не искаше да я излага на може би смъртоносните неудобства на презокеанското пътуване, а новия си кон намери да скита около дюните, когато слязоха на брега. Това беше красив жребец с чисто черна козина, толкова породист, че Лирна се зачуди дали не е носил императрицата до брега в деня, когато тя бе сътворила бурята си. Кръсти го Въглен в чест на цвета му.
— Велика кралице — каза Мъдрост, обичаен поздрав, който винаги караше Лирна да се чуди дали не ѝ се присмиват. — Впечатляващо е, нали? — продължи еорилската старейшина, като посочи към сградата.
— Наистина — съгласи се Лирна. — Щях да съм още по-впечатлена, ако знаех какво е.
— Наварек Ав Девос, което на вашия език означава Портала на боговете. Последният велик храм на воларианските богове. Единственият, оцелял при Великото прочистване, подозирам заради размерите и отдалечеността си.
Северната гвардия на лорд Адал препусна напред да огледа храма и откри, че е необитаем с изключение на колония гнездящи лешояди. По предложение на Марвен Лирна се съгласи армията да лагерува там за през нощта; храмът нямаше укрепления, но разполагаше с предостатъчно покриви, а тя знаеше, че много от войниците ѝ ще се зарадват на една нощ под каменен таван вместо под тъничък плат. Вътре имаше място за около половината армия, а Марвен разположи останалите в широка отбранителна дъга с краища, опрени в реката. Храмът стигаше чак до речния бряг, където дълга редица чудовищни статуи бяха свели глави към водите. Представляваха предимно невъзможни комбинации от различни зверове: тигър с гущерова глава, голям орел с дълга люспеста опашка. Сред тях имаше и две човешки фигури, невероятно мускулести воини, коленичили да потопят ръка в бързото течение.
— Някакви богове ли са? — попита Лирна Мъдрост, докато обикаляха и разглеждаха града. Изпитваше неволно очарование от дивната причудливост на мястото; да построиш такава гигантска сграда без никаква практическа цел беше едновременно озадачаващо и възхитително, освен това я караше да оцени дългата история на народа, с който беше дошла да се сражава. „Те невинаги са били такива като сега.“
— Петдесетте пазители на боговете — отвърна Мъдрост. — Сътворени от всички земни животни, за да водят неспирна битка срещу дермосите, жителите на голямата огнена яма под земята, вечни врагове на цялото човечество.
Погледът на Лирна бе привлечен от най-голямата статуя, нещо като маймуна с широк гръб, дълга назъбена опашка и дебели като дънери ръце. Устата на Мурел трепна в потиснат смях, докато местеше поглед между Илтис и статуята.
— Как са съумели да уловят образа ви дълго преди да се родите, милорд?
Усмихна се сладко на свирепото му въсене и лепна една целувка на бузата му, преди да се отдръпне с танцова стъпка.
— Това е Джарвек — каза Мъдрост. — Дълго бил смятан за най-великия пазител, докато сенчестият народ не го изкушил да се отдаде на всепоглъщаща страст към една човешка кралица. Той я отнесъл в леговището си дълбоко под земята, но преди да я подчини на гнусните си желания, тя била спасена от сестра си Ливела, девицата-воин, която носела копие, благословено от боговете. — Мъдрост посочи друга статуя наблизо, висока женска фигура върху пиедестал, която стоеше гордо изправена, с копие в ръка. Видът ѝ предизвика нов изблик на смях от Мурел.