Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
Всички пиха.
— А на вас успех, лейтенанте — каза Уокър. Корва остави чашата и вдигна куфарчето си.
— Е, Първа кавалерия да тръгва през долината на смъртта.
Тайсън стисна ръцете на всички присъстващи и излезе с Корва.
— Приятно е да се види, че хората се гордеят с отряда си — отбеляза Корва вън в коридора.
— Особено като се има предвид, че са минали две десетилетия.
— Така е — каза Корва и добави: — това няма да ни навреди и по време на военния съд. Приятна ли беше изненадата?
— Исках да те размажа.
— Но изглеждаше така, сякаш ти е приятно.
— Е… приятно ми беше да ги видя, след като преодоляхме първия момент на смущение.
— Изглеждат доста симпатични хора.
— Всички те са убийци — каза Тайсън, след като повървя известно време в мълчание.
— Да, но те са нашите убийци.
Двамата се качиха по стълбите и спряха пред вратата във фоайето, на която висеше надписа „Зала Стоунуол Джоунс“.
— Погледни всички в очите, когато влезеш вътре — каза Корва. — Не е нужно да козируваш на полковник Гилмър. Нашата маса е вдясно от входа. Имаш ли някакви въпроси?
— Как изобщо се стигна до там?
— С постоянство. — Корва отвори вратата и те влязоха.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТА
Стаята беше обширна и хубава, с добре лъснат дървен под, използваше се за неофициални приеми и за пушене. Централната стена беше от тухли с каменна камина. Другите стени бяха облицовани с тъмно дърво. От камината до края на тухлената стена имаше френски прозорци с ветрилообразни малки прозорчета над тях. Напълно уместно над камината висеше портрет на Томас „Стоунуол“ Джаксън, който някога бе служил във форт Хамилтън, преди да замине на юг.
Пред камината имаше подиум и зад него бе застанал полковник Фарнли Гилмър. Вдясно от Гилмър имаше масичка за бридж, зад която седеше майор Керън Харпър.
Тайсън и Корва заеха местата си зад дългата банкетна маса до дясната стена на залата. Точно срещу тях до лявата стена на залата имаше още една банкетна маса, зад която седяха полковник Пиърс, майор Уейнърт и капитан Лонго. Отпред пред екипа на прокуратурата седеше съдебния стенограф, доста млада жена-редник с руса коса, лунички и чувствена уста, която се беше настанила зад преносима брезентова маса, каквито Тайсън си спомняше от Виетнам. Нищо освен униформите, тази маса и може би портрета на Джаксън с маслени бои в стаята не подсказваше, че там се провежда военен съд.
Банкетните маси бяха покрити с дълги до земята бели ленени покривки. Тайсън долови слабата миризма на бира и цигари в пропития от дим въздух.
В далечината в дъното на залата бяха струпани стотина сгъваеми стола. Един от тях беше поставен между масите на прокурорския екип и на защитата, срещу подиума. Тайсън прие, че това е столът за свидетелите. Зад масата на Керън Харпър имаше пилон, на който беше окачено американското знаме. Между знамето и вратата стоеше млад чернокож сержант в зелена униформа, заел леко изменена стойка мирно. Тайсън предположи, че той е дежурният сержант, въпреки че не беше въоръжен и нямаше каска като на военните процеси, на които бе присъствал до този момент.
Тайсън забеляза, че защитата, прокурорският екип и групата на следователите бяха разположени на достатъчно голямо разстояние едни от други, така че да могат да си говорят на тих глас, без да бъдат чути от другите участници в слушането. Полковник Гилмър си погледна часовника. Тайсън погледна към Керън Харпър, но тя четеше нещо в скута си. Пиърс, Уейнърт и Лонго бяха сближили главите си и обсъждаха нещо. Съдебния стенограф натисна няколкото от бутоните на стенотипера си. Винсънт Корва си отбелязваше нещо на страници с машинописен текст. Той остави молива си, наведе се към Тайсън и прошепна:
— Пица вместо гранати. Защо не го схвана?
— Добро утро — каза полковник Гилмър. — Събрали сме се, за да разследваме официално някои обвинения, повдигнати срещу лейтенант Бенджамин Дж. Тайсън, според член 32 от Единния кодекс за военното правосъдие. — Полковник Гилмър погледна към Гайсън и продължи: — Лейтенант, осведомен сте, че имате право да бъдете представляван от цивилен адвокат за своя сметка или от военен адвокат по ваш собствен избор, в рамките на разумното, или от военен адвокат, посочен от съветника по военно-правните въпроси във форт Дикс. Вие заявихте, че желаете да бъдете представляван от господин Винсънт Корва от Ню Йорк.
Тайсън се загледа за момент в Гилмър. Беше на около шейсет години, с къса сива коса и приятно квадратно лице, но с безизразно изражение.
— Отбележете, че господин Корва присъства тук като представител на лейтенант Тайсън — продължи Гилмър. След това погледна към Корва. — Господин Корва, моля излезте напред и поемете функциите си, като попълните образец + 3 от Доклада на предварителното следствие.