Черният дом

— В Библията в твоя свят, Джак, и в „Книгата на добрия земеделец“ в твоя, Софи — има един пасаж, който гласи: „В дома на отца ми има много обиталища“84. Е, в двора на Пурпурния крал има много чудовища.

Джак чува горчив смях и осъзнава, че звукът се е изтръгнал от гърлото му. Изглежда, неговият едновремешен приятел е пуснал една от плоските шегички, по които си падат ченгетата.

— Те са негови придворни… негови странстващи рицари. Предполагам, че им възлага какви ли не задачи, но през последните години се занимават главно с издирването на талантливи Разрушители. Възнаграждението им зависи от степента на таланта на „доставеното“ хлапе.

— Аха, нещо като нашите „ловци на глави“ — мърмори Джаак и едва когато изрича думите, си дава сметка за буквалното му значение. Ловците на глави са канибали85.

— Да — съгласява се Паркъс. — Наемат предприемачи сред смъртните, които работят за… не ми се иска да кажа „за едното удоволствие“, но как другояче да го наречем?

Джак получава кошмарно видение: карикатурен Албър Фиш, който седи на някакъв тротоар в Ню Йорк, а на врата му виси табела: „РАБОТЯ СРЕЩУ ХРАНА“. Притиска раменете на Софи по-силно. Тя извръща към него сините си очи и той с облекчено се оглежда в тях. Действат му успокояващо. — Колко разрушители е изпратил Албърт Фиш на своето приятелче Мънди? — иска да знае Джак. — Двама? Четирима? Дузина? Не умират ли поне, за да се налага Абала да ги заменя с нови?

— Не умират — мрачно отвръща Паркъс. — Държат ги на едно място… да, действително е мазе или пещера… където в общи линии цари безвремие.

— Чистилище! Господи!

— Всъщност това няма значение. Албърт Фиш отдавна го няма. Мънди вече се нарича Муншун. А уговорката му с вашия убиец е съвсем проста: Бърнсайд коли и яде деца на воля, стига да не са надарени. Но ако попадне на някое надарено — някой Разрушител — незабавно го предава на Муншун.

— Който го води на Абала — промърморва Софи.

— Точно така — потвърждава Паркъс.

Джак отново напипва що-годе твърда почва под краката си, което го изпълва с огромно задоволство:

— А тъй като Тайлър не е убит, следователно е надарен.

— „Надарен“ е меко казано. Тайлър е може би вторият най-могъщ Разрушител в историята на всички светове. Ако ми поззолиш да се върна на аналогията с форта, обсаден от индианци, можем да оприличим Разрушителите на дъжд от огнени стрели, проникващи зад стените на укреплението… нещо като тава бойна техника. Но Тайлър Маршал не е просто огнена стрела. Той е като самонасочваща се ракета.

— Или ядрено оръжие.

— Не зная какво е това — обажда се Софи.

— Не ти и трябва, повярвай ми — отвръща Джак. Отново се заглежда в рисунката в праха. Нима го изненадва откритието, че Тайлър притежава такава огромна сила? Едва ли. Особено откакто се докосна до могъщата аура, която се излъчваше от майка му. И откакто се запозна с двойницата на Джуди Маршал, чиято проста дреха и обноски не скриват вроденото й благородство, присъщо на кралска особа. Да, тя е красива, наистина, ала нещо му подсказва, че красотата далеч не е най-значимото у нея.