Книга на Страшния съд
- Автор: Уилис Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Думбалакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на Страшния съд». Краткое содержание книги:
Докато говореше, по брадичката й се стичаше кървава слюнка и Рош я избърса.
— Заради болестта си вярвате в тия неща — обясни й той кротко.
— Изпратили са я да ни изтрови — продължаваше Имейн. — Виж как е отровила децата на сина ми. Сега ще се опита да ме отрови и мен, но аз няма да ям и да пия нищо, което ми дава.
— Тихо — каза Рош строго. — Не бива да говорите лоши неща за човека, който иска да ви помогне.
Тя бясно завъртя глава.
— Тя се опитва да ни убие. До един. Трябва да я изгорите. Тя е слугиня на Сатаната.
Никога не го бях виждала вбесен. Сега обаче отново беше заприличал на главорез.
— Не знаете какво говорите — каза той. — Бог я изпрати сред нас, за да ни помага.
Ще ми се това да беше вярно, да можех да им помогна поне малко, но уви, това въобще не е така. Агнес пищи да отида при нея, Роузмунд лежи като поразена от магия, писарят става все по-черен, а аз не мога да направя нищо за никой от тях. Нищичко.
(Пауза)
Вече цялото семейство на иконома е болно. Най-малкото момче — Лефрик — беше единственият, който имаше бубон, та го доведох тук и цепнах подутината. За другите не мога да направя нищо. Всички до един са с белодробната.
(Пауза)
Бебето на иконома умря.
(Пауза)
Камбаните на Кърси бият. Девет удара. За кого ли става въпрос? За пратеника на епископа? За дебелия монах, който помогна да ни отмъкнат конете? Или пък за сър Блоет? Надявам се да е така.
(Пауза)
Ужасен ден. Днес следобед умряха жената на иконома и момчето, което избяга от мен в деня, когато се опитвах да намеря, мястото на спускането. Икономът копае и двата гроба, макар че земята е така замръзнала, че се чудя как въобще успява да направи нещо. Състоянието и на Роузмунд, и на Лефрик се влошава. Роузмунд почти не може да преглъща, а пулсът й е едва доловим и неравномерен. Агнес не е толкова зле, но не мога да й смъкна температурата. Тази вечер Рош каза молитвата тук.
След началото на молитвата той каза:
— Господи Иисусе, знам, че си изпратил каквато помощ си могъл, но се опасявам, че тя не може да надвие тази черна чума. Твоята света рабиня Катрин твърди, че този ужас е болест, но как е възможно това? Защото не върви от човек на човек, а е навсякъде в едно и също време.
Така е.
(Пауза)
Управителят Улф умря.
Също и Сиб — дъщеря на иконома.
Джоан — дъщеря на иконома.
Готвачката (не й знам името).
Уолтеф — най-големият син на иконома.
(Пауза)
Повече от половината от селото вече е заразено. Моля Те, нека Еливис да не се разболява. Нито пък Рош.