Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
— Отвори!
— За къв се мислиш ти, бе лайньо неден, фашистко копеле такова… — задъха се от ярост наркоманът, но изведнъж млъкна, когато видя големия черен пистолет в ръката на другия. — О, майко…
— Отвори багажника!
С разтреперани ръце започна да отваря багажника, като мърмореше под нос:
— Значи все пак ме прецакаха, мамка им…
Едрият мускулест тип внимателно огледа багажника, след това и купето. Намери големия, препълнен с всякакви неща черен сак и го побутна с пръсти. Помръдна гнусливо ноздри и пусна два куршума в него. За всеки случай. Сетне стреля няколко пъти в седалките. Ей така, за добра мяра.
Наркоманът стоеше с разтреперани крака, ужасен и мълчеше.
Едрият му зададе няколко въпроса, сетне прибра пистолета.
— Да се подстрижеш! И да се хванеш на работа! — нареди той остро и тръгна към камиона.
— Какво се е случило, по дяволите? — викна възрастният в калифорнийския контролен център.
— Не мога да кажа, сър — смутолеви по-младият.
— Какво е това на задната седалка? Дай по-близък план!
— Слушам, сър.
— Някакъв вързоп, чанта, май че е сак. Откъде ли е дошъл?
— Съвсем не зная, сър. Преди го нямаше.
— Пусни записа от сектор Ес23–994, 14:11 часа.
Младият се обърна към голямата електронна машина вляво и започна да натиска различни бутони. На големия екран се появи непознат изпит дългокос тип с голям черен сак. Вървеше към буика.
— Дай още назад!
Сега видяха същият човек да вади различни вещи от багажника на скапан додж и да пълни черния сак.
— Трикове, а! Копирай файла и го пусни за видео търсене.
— Слушам, сър!
След около трийсет секунди чуха тихи камбанки: светна друг екран от сателитната верига с образ на живо.
— Дай по-близко!
— Ето ги! На волана мъж, до него — жена — каза по-младият.
Ник натискаше газта, а старата таратайка кихаше, ръждивият ауспух плюеше мазен дим.
Изглежда, не бяха успели да се измъкнат. Познатият рев отново звучеше над тях. Отпред и отляво на пътя изскочи голям дървен надпис — „Кемп Чипиуо“. Зад него се виждаше тесен проход между дърветата, черен път със стари коловози водеше някъде навътре в гористия район.
Сега по-ясно изпъкна и друг — по-малък надпис, а на него пишеше „Затворено“.
Шумът над тях се увеличи, ревът премина в нечовешки вой.
Ясно защо — мястото бе доволно пусто, далеч от оживените пътища и множеството превозни средства. Затова хеликоптерът снижаваше и заемаше удобна позиция…
Брайсън рязко зави и колата стъпи на черния път. Отиваха някъде сред дърветата.
— Никълъс, какво правиш? — извика Елена.
— Надявам се да се скрием под короните на дърветата — рече Ник. — Може да се открие възможност да избягаме…
— Ама те не ни преследват току-така, нали? Не можахме да им се изплъзнем със смяната на колата…
— Не, миличка. Мисля си, че имат по-специални планове.
Нестихващият рев доказваше, че машината отгоре им съвсем не ги е загубила, напротив — следеше ги с лекота и се движеше съответно. Черният път изведе колата на широка поляна, а сетне на друг път, още по-лош и очевидно съвсем неподходящ за автомобили. А Брайсън караше максимално бързо с кола, която бе в лошо състояние и съвсем непригодена за сегашния терен, картерът непрекъснато удряше в камъни и бабуни, клоните на околните дървета силно дращеха и от двете страни.
Тогава чу, а сетне и забеляза, че хеликоптерът ги изпревари и застана отпреде им, обърна се с носа към тях и бавно започна да снижава. Отново се зададе поляна, автомобилът летеше право към нея. Ник стъпи на спирачката с все сила, колата поднесе и се завъртя, удари се в страничните дървета. Елена изпищя ужасено и се опря и с двете ръце на пространството под предния прозорец.
Няма накъде да се маневрира, тук е много тясно, трескаво пресмяташе Ник.
Сетне доджът навлезе в широката поляна с дървени къщички, хеликоптерът снижи още повече и увисна на не повече от шест-седем метра от земята с леко наведен към тях нос.
— Нали имаш пистолет? — извика Елена.
— Какво мислиш, че мога да направя? Той е брониран, кабината е покрита с армирано стъкло, пък и разстоянието е голямо за пистолет като моя.
Хвърли светкавичен поглед към вертолета — търсеше с очи картечниците и веднага ги забеляза, заедно с висящите отдолу чифтове ракети. За малко щеше да се блъсне в една къщурка, изви рязко и мина на сантиметри от нея.