Разбитото око

66.

— Защо докладвам на тебе, а не на командир Железни? — попита Кип.

Щом влезе в покоите на Призмата, той зае стойка „свободно“ като същински черногвардеец — изправен гръб, стъпалата на широчината на раменете, ръцете зад гърба. Сивите новобрански дрехи бяха възшироки и торбести, не като шитите по мярка и наситени с луксин униформи, които черногвардейците получаваха след полагането на последните обети. Въпреки това Кип имаше вид на боец и Карис забелязваше промяната у него.

В очите му вече се виждаше не само ярката синева, с която се бе родил. Зелени ивички около зениците, множество мънички искрици синьо в ирисите, озарени и с червено на звездички и пламъчета. Ако се вгледаше отблизо, би открила и всички останали цветове. Потисна желанието си да го укори, че изгаря живота си толкова бързо, защото не искаше да си позволи такова лицемерие. Още беше тантурест и може би щеше да си остане такъв, но детската пухкавост на лицето му вече я нямаше. Застанал тук решителен и малко ядосан, че го карат да прави нещо, в което не намира смисъл… приликата му с младия Гавин Гайл беше неоспорима.

А и въпросът му беше основателен и заслужаваше по-добър отговор от лъжата, която Карис бе подготвила.

— Командир Железни е твърде зает напоследък. Аз ще те изслушам и разпитам, ще предам всичко важно и на командира, и на Бялата. Макар че вече нямам официален пост, сега сме във война и всички правим каквото се изисква от нас.

Кип не криеше колко е уязвен.

— Значи това дори не е толкова важно, че да отида направо при командира? Предателството на двама черногвардейци и тяхната смърт?

— Войната разкъсва сатрапиите. Предателството е всекидневие. Знаеш ли колко черногвардейци загубихме при прочистването през последния месец?

— Шестима — отговори Кип.

Тя помълча и кимна.

— Вярно.

Понякога ѝ се струваше, че Кип е улисан в своя свят, както е присъщо на повечето шестнайсетгодишни. Но може би той следеше по-внимателно какво се случва около него, отколкото изглеждаше.

— Разкажи ми всичко — нареди Карис.

Той се подчини. Не прозвуча като доклад на опитен черногвардеец, но за новобранец, който дори не знае точно какво се иска от него, беше превъзходен.

— Започни отначало — каза тя.

Този път Кип разказа събитията по-подредено и ясно, с по-малко вметнати „о, това щях да го забравя…“ Но към края се запъна и си потърка челото.

— Нямаше да… На никого няма да помогне, но…

— Трошач, очаквам от тебе искреност и откровеност — напомни Карис.

— Тогава не разбрах, а после всичко се забърза толкова, че ми се губи, но точно преди първата стрела да повали Литос, го чух как каза: „Мамка му, не мога да го направя“.