Вещиците: Полунощ [bg]

Плантацията включвала две огромни гарсониери, където живеели мъжете от семейството, в това число и Лестан по време на вдовството му, и неговите четирима сина, всички приели фамилията Мейфеър (Морис винаги живял в главната къща).

Мари Клодет жънела същия успех в Луизиана, както предците й в Сан Доминго. Тя отново добивала захар, но изоставила кафето и тютюна. Купила по-малки плантации за всеки от синовете на Лестан и давала щедри подаръци на децата им и на децата на техните деца.

Още през първите седмици в Луизиана семейството било посрещнато със страхопочитание и подозрение. Мари Клодет плашела хората и станала обект на множество спорове, докато уреждала бизнеса си в Луизиана, като не се свеняла дори да заплашва онези, които заставали на пътя й. Купила огромен брой роби за плантацията си и в традицията на своите предшественици се отнасяла с тях много добре. Към търговците обаче не била толкова благосклонна и прогонила не един от тях с камшик от владенията си, като ги обвинявала, че се опитват да я измамят.

Местните я описват като «страховита» и «неприятна», макар и красива жена. Личните й роби и трима слуги със смесена кръв всявали истински страх у робите, които тя купила от Луизиана.

Не след дълго била провъзгласена за магьосница от робите, които казвали, че тя не може да бъде измамена и че «гледа с дяволското око и има демон, когото изпраща след всеки, който й се противопостави». Брат й Лестан бил много по-обичан и веднага се сдружил с пияниците и картоиграчите от класата на плантаторите в областта.

Хенри Мари Ландри, съпругът й, също бил харесван, но пасивен човек, който бил оставил всичко в ръцете на жена си. Четял ботаническите си списания от Европа и събирал редки цветя из целия Юг, като успял да създаде в Ривърбенд огромна градина.

Той починал в леглото си през 1824 година, след като приел последно причастие.

През 1799 г. Мари Клодет ражда последното си дете — Маргьорит, която по-късно става наследница на завещанието и живее в сянката на майка си чак до смъртта й.

Има много слухове за семейството на Мари Клодет. Един от тях твърди, че най-голямата й дъщеря, Клер Мари, била слабоумна и често я виждали да броди из областта, да говори странни, макар и приятни неща на хората. Тя виждала призраци и говорела с тях през цялото време, понякога дори по средата на вечерята пред очите на изумените гости.

Освен това «знаела» разни неща за хората и бълвала подобни тайни в странни моменти. Държали я предимно вкъщи и макар че неколцина мъже били влюбени в нея, Мари Клодет така и не й позволила да се омъжи. След смъртта на съпруга й, когато била вече много стара, Мари Клодет спяла в една стая с Клер Мари, за да я наглежда и пази да не тръгне да скита някъде и да се изгуби.

Често я виждали да се разхожда по нощница из верандите.

Мари Клодет не разрешила и на единствения си син — Пиер, да се ожени. Той се влюбвал два пъти, но и двата пъти отстъпвал пред майка си, когато тя отказвала да му даде разрешение за брак. Втората му «тайна годеница» се опитала да посегне на живота си, след като той я отхвърлил. След този случай Пиер рядко излизал навън, но често бил виждан в компанията на майка си.