Преместването на Марс [Moving Mars]

— Мислителят е готов — обяви Чарлз. — Преводачът е готов. Аз също.

От няколко точки в залата висяха образите на приближаващата смърт. Подът трепереше, сякаш по него минаваха стадо огромни животни. Чарлз се взря в изображенията и едва чуто каза:

— Това е преобразуване едно на трилион. Ако го увеличат десет пъти, а те могат, ще погълнат наведнъж цялото плато.

— Да започваме — наредих.

Почти не чувах гласа си заради ужасяващия вой на скалите при унищожаването на материята.

Денди сковано дойде при мен, минавайки между редиците.

— Госпожо президент — прогърмя гласът му. При тези обстоятелства официалностите звучаха абсурдно. — Трябва да дадете директна и еднозначна заповед.

— С правомощията си на президент нареждам Марс да бъде преместен незабавно в избраната орбита в новата система.

— Тя дори няма име — изкрещя Уокслър.

— Заповедта е записана — извика Денди с компютър в ръка.

Той изгледа всички злобно, за да види дали някой ще го предизвика. Уокслър само безмълвно поклати глава. Хергешаймер се сви на стола си и тихо си замърмори нещо.

Чарлз се обърна и излезе. Последвахме го аз и Леандър. Повечето от персонала останаха по местата си или се приближиха към разделящата стъклена стена и приличаха на зяпачи по време на древна екзекуция.

Чарлз седна на ръба на стола до главния откъсвач.

— Ще ми трябва малко помощ — каза той и вдигна ръка, за да посочи многото оптични кабели. Стивън и аз му помогнахме да ги закрепи и той се отпусна назад. — Ще бъда единственият, свързан с мислителя „Куантум Лоджик“. Другите може да наблюдават. Ще ми бъде по-лесно, ако през цялото време мога да разговарям с хора. Ще се чувствам по-истински. И ако някой от тези хора наблюдава това, което се случва, заедно с мен…

— Аз ще гледам — уверих го.

Чарлз посочи към един по-малък стол на противоположната страна на платформата за мислителя.

— Надявам се, че ще ти бъде удобно.

Седнах на стола.

— Необходими ли са… — посочих кабелите, закрепени в основата на черепа му.

— Не, обратна връзка не е необходима. Стандартна проекция на образите или пълно потапяне? Второто наистина си го бива.

— Пълно потапяне тогава — избрах аз.

— Оценявам това, Касея.

Той облегна глава назад и затвори очи. Стискаше челюст и адамовата му ябълка подскачаше, но се мъчеше да се отпусне.

— Най-малкото, което мога да направя — отговорих.

— Това е единственият ни избор. Знам, че трябва да отпътуваме. Ти взе смело решение.

Следях Леандър с очи, докато той завършваше подготовката за моето потапяне. Сложиха няколко тесни ленти на главата ми, инсталираха проекторите на един видоизменен компютър, свързах го с преводача с няколко тънки оптични кабела и почувствах, че плавно и приятно се нося по въздуха, а далеч под себе си дочувах кротки разговори.