Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
28. Ионатан отговори на Саула: Давид измоли от мене да отиде във Витлеем,
29. като казваше: „пусни ме, понеже имаме в града роднинско жертвоприношение, и брат ми ме покани; затова, ако съм намерил благоволение в твоите очи, да отида и да се повидя с братята си“, затова той и не дойде на царския обяд.
30. Тогава Саул се много разгневи на Ионатана и му рече: недостойний и непокорний сине! нима не зная, че си се сдружил с Иесеевия син за срам на себе си и за срам на майка си!
31. Защото през всички дни, докле Иесеевият син живее на земята, няма да устоиш ни ти, ни царството ти; а сега прати и го доведи при мене, понеже е обречен на смърт.
32. Ионатан отговори на баща си Саула и му рече: защо да се убива? какво е сторил?
33. Тогава Саул хвърли копие върху него, за да го убие. И Ионатан разбра, че баща му се е решил да убие Давида.
34. Ионатан стана от трапезата много разгневен, и не обядва на втория ден от новия месец, защото скърбеше за Давида, и защото баща му го обиди.
35. На другия ден сутринта Ионатан излезе на полето, по времето, което бе определил на Давида, и едно малко момче с него.
36. И той рече на момчето: тичай, търси стрелите, които пущам. Момчето се затече, а той пущаше стрелите тъй, че те летяха по-далеч от момчето.
37. И момчето се затече натам, накъдето Ионатан пущаше стрелите, и Ионатан завика подир момчето и рече: гледай, стрелата е отпреде ти.
38. Ионатан пак викаше подир момчето: по-скоро тичай, не се спирай. И момчето събра Ионатановите стрели и дойде при господаря си.
39. А момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха, каква е работата.
40. Тогава Ионатан даде оръжието си на момчето, което беше с него, и му рече: иди и го занеси в града.
41. Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше.
42. Ионатан рече на Давида: иди си смиром; а това, в което се клехме двама в името Господне, думайки: „Господ да бъде между мене и тебе, между моето семе и твоето семе“, да бъде навеки.
43. И (Давид) стана, та замина, а Ионатан се върна в града.
Глава 21.
1. Давид дойде в Номва при свещеник Ахимелеха, и Ахимелех се смути, като се срещна с Давида, и му рече: защо си сам, и няма никой с тебе?
2. Давид рече на свещеник Ахимелеха: царят ми даде заповед, като каза: „нека никой не знае, за какво съм те пратил и какво съм ти поръчал“, затова оставих слугите на уречено място;
3. а сега дай ми, каквото имаш на ръка, пет хляба, или каквото се намери.
4. Свещеникът отговори на Давида и рече: нямам на ръка прост хляб, а има свещен хляб; само ако твоите люде са се въздържали от жени, нека ядат.
5. Тогава Давид отговори на свещеника и му рече: жени при нас нямаше ни вчера, ни завчера, откак съм излязъл, и съдовете на момчетата са чисти, а ако пътят е нечист, то хлябът ще си остане чист в съдовете.
6. И свещеникът му даде от свещения хляб; защото нямаше друг хляб, освен хлябовете на предложението, които бяха взети отпред лицето на Господа, та, след снемането им, да се турят топли хлябове.
7. Него ден там се намираше пред Господа един от слугите Саулови, на име Доик, идумеец, началник на Сауловите овчари.
8. Давид рече на Ахимелеха: нямаш ли тук на ръка копие или меч? Защото аз не взех със себе си нито меч, нито друго оръжие, понеже поръчката на царя беше набързо.
9. Свещеникът отговори: ето мечът на филистимеца Голиата, когото ти уби в дъбовата долина, увит в дреха, отзад ефода; ако искаш, вземи го: други освен него няма тук. И Давид рече: като него няма друг, дай ми го. (И му го даде.)
10. Давид стана и побягна в същия ден от Саула, и дойде при гетския цар Анхуса.
11. И рекоха на Анхуса слугите му: тоя не е ли Давид, царят на оная страна? Не пяха ли нему по хора’та, думайки: „Саул порази хиляди, а Давид — десетки хиляди“?
12. Давид вложи тия думи в сърцето си и много се боеше от Анхуса, царя гетски.
13. И промени лицето си пред тях, и се престори на безумен в очите им и дращеше по вратите, (хвърляше се на ръцете си) и пущаше слюнки по брадата си.
14. Анхус рече на рабите си: виждате, тоя човек е луд; защо сте го довели при мене?
15. нима малко луди имам при мене, та сте го довели да лудува пред мене? нима ще влезе той в къщата ми?
Глава 22.
1. И Давид излезе оттам и побягна в Адоламската пещера, и чуха братята му и целият му бащин дом и дойдоха там при него.
2. Събраха се при него всички притеснени, всички длъжници и всички душевно огорчени, и той им стана началник; и с него бяха около четиристотин души.