Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Драконите на изгубената звезда [bg]
Драконите на изгубената звезда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Драконите на изгубената звезда [bg]

Электронная книга - «Драконите на изгубената звезда [bg]». Краткое содержание книги:

Една загадъчна сила е решена да покори Крин. Млада жена, защитавана от своята армия черни рицари, призовава мощта на непознат бог, който да й помага, докато редиците на войската й покоряват земите на континента Ансалон. Душите на мъртвите ограбват магията на живите. Могъщ дракон планира да завладее най-скъпото за елфите — тяхната земя. В настъпилия хаос група храбри и самоотвержени герои се борят срещу безсмъртното присъствие, което се оказва на пътя на всичките им планове. А пълзящият мрак заплашва да погълне надеждата, вярата и светлината. Войната на душите е в разгара си.
1 ... 208 209 210 211 212 213 214 215 216 ... 218
Перейти на страницу:

Магьосникът никога дотогава не беше виждал приятеля си толкова разстроен. Гледката му се стори непоносима. Стоеше объркано и се чудеше как да постъпи, като през цялото време отсъстващо приглаждаше косата на Тас, за да го успокои.

„Какво мога да сторя? — запита се безпомощно. — Тасълхоф трябва да се върне и да умре. В това отношение нямам никакъв избор. Кендерът трябва да се върне в собственото си време и да намери смъртта си под петата на Хаос. Не мога да дам обещанието, което иска. Без значение колко ми се иска.“

Но особено объркващ му се струваше фактът, че Тас е видял собствения си призрак. Можеше да допусне, че е най-обикновена лъжа, просто опит на Тас да го разсее от намерението да му отнеме устройството. Ала въпреки че много добре знаеше, че Тасълхоф винаги е готов да изрече поредната измислица — дали от необходимост или поради чистото забавление от нея, — все пак този път Палин беше убеден, че приятелят му говори истината. В очите на кендера имаше страх. Необичайна гледка, която просто разкъсваше на две сърцето ти.

Най-малкото сега можеше да си отговори на един от безбройните тревожни въпроси: беше ли умрял Тас или просто през последните няколко години се бе размотавал наоколо? Обстоятелството, че е видял собствения си дух, доказваше първото без никакво съмнение. Тасълхоф Кракундел наистина бе изгубил живота си в последната битка с Хаос. Беше мъртъв. Или поне трябваше да е мъртъв.

Гномът напусна ъгъла си, приближи се и ръгна Палин в ребрата.

— Някой не спомена ли нещо за храна?

Значимостта на гнома. Каква беше значението на проклетия малък досадник?

Магьосникът отскубна търсещите пръсти на кендера и коленичи пред него.

— Погледни ме, Тас — каза той. — Да, точно така. Погледни ме и чуй какво ще ти кажа. Не разбирам много добре какво става тук. Не разбирам и какво се случва със света и съм сигурен, че Даламар също не е особено наясно. Но зная следното. Единственият начин да разберем какво се е объркало и вероятно да успеем да го оправим, е да бъдеш честен с нас.

— Ако бъда честен с вас — каза Тас, като избърса сълзите от бузите си, — ще ме изпратите ли да умра?

— Опасявам се, че се налага, Тас — каза неохотно магьосникът. — Трябва да го разбереш. Не искам да става така. Бих дал или направил всичко, за да го предотвратя. И сам си видял душите на мъртвите, Тас. И сам разбираш, че са отчаяни и нещастни. Душите на мъртвите не бива да остават в този свят. Някой или нещо ги държи в плен.

— Искаш да кажеш, че не бива да бъда тук? — попита кендерът. — Имам предвид не живият аз, а мъртвият?

— Няма как да го зная със сигурност, Тас. Никой не може да го знае. Но не ми се вярва. Спомняш ли си какво обичаше да казва лейди Кризания? Смъртта не е краят, а началото на цял един нов живот. Че отвъд този живот отново ще се срещнем с обичаните от нас хора и дори ще открием нови приятели…

— Винаги съм смятал, че ще се срещна с Флинт — рече Тасълхоф. — Сигурен съм, че страшно му липсвам. — Помълча малко, след което прибави: — Ами… ако мислиш, че ще бъде от полза…

Той откачи една от торбите си и преди Палин да е успял да го спре, разпръсна съдържанието й на пода.

Сред птичите яйца, перата от крила, мастилничките, бурканите с конфитюр, огризките от ябълки и нещо, което очевидно бе служило някому за изкуствен крак, като редки скъпоценности в светлината на свещта проблясваха частите и на самото Устройство за Пътуване във времето.

— Я гледай, какво е това? — попита гномчето и приклекна до съкровищата на кендера. Започна да рови из купчината. — Зъбци, заврънкулки и кактаммувикаха… тезичародейскитеработи. Съжалявам за техническия език — допълни, като хвърли поглед към Тас и Палин, за да види дали ги е впечатлил. — За аматьора е малко объркващо. Не съм сигурен как точно да ви го обясня по-ясно. — Той започна да събира частите една по една, като оглеждаше всяка извънредно подозрително. — Както и да е, изглежда обаче, че устройството, за което говорехте, не е в подходящо работно състояние. И това не е предположение, обърнете внимание, а мнението на професионалист.

1 ... 208 209 210 211 212 213 214 215 216 ... 218
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)