Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Искаш ли да подадем сигнал? — попита Надя.

— Не — отвърна Бекстрьом и поклати глава. — Искам да се отървеш от тялото.

— Значи си дошъл точно при когото трябва — каза Надя.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бекстрьом.

— Нали съм рускиня — поясни Надя и се усмихна. — Мисля да го направя по руския начин. След пет минути няма да има нито умрял папагал, нито картонена кутия, нито найлонова торбичка, а този разговор между нас никога не се е състоял.

— Благодаря — отвърна Бекстрьом.

— При едно условие — добави Надя.

— Слушам — отвърна Бекстрьом.

— Non parlerai troppo.

— Обещавам — каза Бекстрьом.

Бекстрьом прекара останалата част от деня зад здраво залостената си врата.

Както обяда си, така и вечерята изяде заедно с малкия Сиге, докато се опитваше да въведе някакъв ред в новата икономическа ситуация, в която обстоятелствата го бяха поставили. За всеки случай той взе листове и писалка, за да направи списък на всички практически проблеми, които изпълваха ежедневието на един мултимилионер. Новото му предприятие, за което Йегура обеща да му помогне, предложението на Слободан за съсобственичество в една много доходоносна игрална зала, а може би дори и нови зъби за Надя.

Бекстрьом дълго седя над списък, който ставаше все по-дълъг и по-дълъг, и прекъсна работата си чак когато Патицата Карлсон му позвъни.

— В къщи ли си? — попита Патицата. — Има една работа, за която трябва да поговорим.

— Не, на път съм към кварталния си ресторант, за да вечерям — излъга Бекстрьом, който все още се събуждаше нощем облян в студена пот, след като беше сънувал кошмари във връзка с последното гостуване на Патицата в дома му.

— Тогава ще се видим там — каза Патицата и тъй като тя незабавно приключи разговора, беше твърде късно за допълнителни опити за измъкване.